О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.91
гр. София, 20.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1821/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение № 2123/12.11.2013 по т.д. № 1605/2013 на Софийски апелативен съд, ТК, с което е потвърдено първоинстанционното решение№ 271, постановено на 07.02.2013 г. по т.д. № 3226/2011 г. на СГС,ТО,13 с-в, с което е уважен искът на R. B. G.-гр. Щ. , Германия , предявен на основание чл. 26 ал.3,т.4 ЗМГО за установяване недобросъвестността на касатора при подаване на заявка за регистрация в ПВ на търговска марка BOSCHI-комбинирана с цветове бял,син,червен ,рег. № 00076803 за стоки, класове 7,12 и 35 по Ницката класификация..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 , т.2 ,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба , изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 1680 лева-възнаграждение за процесуално представителство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от приетите по делото писмени доказателства и изслушаното вещо лице, чието експертно заключение е прието от съда и не е оспорено от страните налице е висока степен на сходство между притежаваната от ищцовото дружество марка B. и регистрираната от страна на ответника в ПВ марка BOSCHI-комбинирана. Двете търговски марки са регистрирани за едни и същи стоки от съответните класове по МКСУ. Установено е, че стоки, означени с търговската марка на ищцовото дружество, притежаваща висока степен на разпознаваемост присъстват на българския пазар десетилетия преди регистрирането на сходната търговска марка на ответника за аналогични стоки. Следователно като е подал заявление за регистрацията като своя търговска марка на знак с висока степен на сходство с общоизвестната на националния пазар търговска марка B., правата върху която се притежават от ищеца и то за същите стоки, за които последната е регистрирана, ответното дружество е действало недобросъвестно-в противоречие с честната търговска практика и с цел извличане на изгода от ползването на общоизвестността на чужда търговска марка. В случая е прието също така, че разпоредбата на чл.14 ЗМГО /съотв. чл.8 от Парижката конвенция/ е неприложима в настоящия спор, тъй като касае случаите,когато един търговец ползва своето име, което е сходно или еднакво с регистрираната търговска марка от друго лице, какъвто настоящият случай определено не е.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до следното: за съдържанието на понятието недобросъвестност по смисъла на чл.26 ал.1, т. 4 ЗМГО и по специално за това обхваща ли се в него и знанието на подалия заявление за регистрация и намерението за неправомерно използване във вреда на притежателя й като характеристики на недобросъвестността и за приложението на чл.14 ал.1 ЗМГО.
Касаторът се позовава на наличието на т. 1 , т.2 и т. 3 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация.
Съгласно ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице основание за допускане на касация, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
По отношение на въпроса за съдържанието на понятието недобросъвестност по смисъла на чл.26 ал.1, т. 4 ЗМГО и по специално за това обхваща ли се в него и знанието на подалия заявление за регистрация и намерението за неправомерно използване във вреда на притежателя й е налице качеството обуславящ изхода по конкретния спор. Липсва, обаче, наличие на някое от допълнителните основания за дискреция, съгласно чл.280 ал.1 ЗМГО по този въпрос. Относно отговора на същия е налице трайна съдебна практика на ВКС от категорията на незадължителната такава:Р №851от 23.11.2006 г. по т.д. №391/2006 г. на ТК-ІІ т.о. , Р №140/29.05.2007 г. по т.д. № 920/2006 г. на ВКС, ІІ т.о. , Р № 475/28.07.2006 г. по т.д. № 1070/2005 г. на ВКС, ІІ т.о. Р № 77 от 14.04.2005 г. на по т.д. № 321 /2004 на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., която е категорично в насока, че под недобросъвестност при подаването на заявление за регистрацията на един знак като търговска марка се разбира именно знанието на подаващия заявлението за регистрация на един знак като търговска марка, че същият се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Посочените и приложени от самия жалбоподател съдебни решения: Р №194/30.10.2013г. по т.д. №2274/2013 на ВКС, Второ т.о. Р №244/13.05.2010 г. по т.д. № 2690/09 на САС и Р №417/23.07.2010 по т.д. №23/2010 на САС също не дават отговор на обуславящия въпрос, който да се различава от този в цитираната практика на ВКС. По отношение намерението за увреждане , то същото липсва като изрично предвиден в закона задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 26 ал.3, т.4 ЗМГО , но се коментира в посочената от касатора съдебна практика като характеристика на недобросъвестността наред със знанието на подаващия заявлението за регистрация на един знак като търговска марка, че същият се ползва от друго лице в търговската му дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги. Като всеки субективен елемент в гражданското право: прим. вина, недобросъвестност, намерение същият се предполага до доказване на противното, тъй като се манифестира и извлича от обективната страна на поведението на правния субект- аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД, чл.81 във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД -за вината , чл.69 ЗЗД –за намерението да се държи вещта като своя, , мотивът/animus donandi/ при дарението и прочие. Обжалваното решение дава отговор на въпроса напълно в съответствие с константната задължителна практика на ВКС, цитирана по-горе и следователно липсва основание за допускане до касация, съгласно т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Наличието на задължителна практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК изключва приложението на чл.280 ал.1, т.2 и 3 ГПК-/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г..
Вторият въпрос е абсолютно без връзка с настоящия спор и не обуславя неговия изход, тъй като разпоредбата на чл.14 ЗМГО е неприложима, доколкото касае случаите, когато един търговец ползва своето име, което е сходно или еднакво с регистрираната търговска марка от друго лице, какъвто настоящият случай определено не е: нито марката B. –притежание на ищеца, нито спорната BOSCHI-комбинирана нямат смислова, фонетична или каквато и да е друга връзка с фирменото наименование на ответника- [фирма].
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски в размер на претендираното като платено от страна на ответника по касационната жалба адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС , тъй като липсват доказателства за извършено реалното плащане на последното.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 2123/12.11.2013 по т.д. № 1605/2013 на Софийски апелативен съд, ТК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.