О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.121
гр. София, 23.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2522 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение №1344 от 13.06.2017 г. по в.т.д.№6143/2016 г. на САС. С обжалваното решение, след отмяна на решение №55 от 02.06.2016 г. по т.д.№86/2015 г. на ОС Враца, е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на [фирма] /н/, сделката, сключена между [фирма] и С. П. С., обективирана в нотариален акт №134, т.IV, рег.№8037, д.№429/2013 г. на нотариус рег.№482 на НК и е разпределена отговорността за разноските.
В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот, който е бил собственост на дружество, обявено в несъстоятелност, в отменителните искове по ТЗ, когато в нотариалния акт е записана като цена на имота данъчната оценка, налице ли е симулативност на сделката, доказана със свидетелски показания, при условие че са налице и други писмени документи /банкова вносна бележка/ изходящи от продавача, където точно е записано от какво е произходът на средствата. 2. Може ли да бъде допуснат в такъв отменителен процес до разпита като свидетел-физическото лице, което е едноличен собственик на капитала на дружеството, обявено в несъстоятелност.
Ответникът по касация – синдикът на [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
[фирма] /н/ не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че атакуваната сделка между [фирма] и С. П. С., обективирана в нотариален акт №134, т.IV, рег.№8037, д.№429/2013 г. на нотариус рег.№482 на НК, с която е прехвърлен имот, собственост на дружеството за посочена в акта цена от 12 100 лв., е извършена на 19.11.2013 г. в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и след началната дата на неплатежоспособността, следователно част от фактическия състав на чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ се явява попълнен, като в случая следва да се установи дали даденото значително надхвърля полученото, с оглед твърденията на ищеца и възражението на ответницата, че цената, посочена в нотариалния акт е симулативна. Посочил е, че в отклонение от правилото на чл.165, ал.1 от ГПК първоинстанционният съд е събирал свидетелски показания за наличието на предварителен договор между [фирма] и С. П. С. и неговите клаузи, преди да бъде доказано по реда на пълното и главно доказване, че този предварителен договор е изгубен или унищожен не по вина на ответницата. Навел е съображения, че симулация може да бъде разкрита или с обратен документ, който да е подписан от страната, на която се противопоставя симулацията и който разкрива напълно прикритото съглашение или чрез документ, изходящ отново от страната, на която се противопоставя симулацията, и съдържащ изявление, от което може да се направи вероятен извод за симулация – начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, като начало на писмено доказателство може да бъде и изявление на тази страна пред държавен орган. Позовавайки се на задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че начало на писмено доказателство за установяване симулативност на посочена в нотариален акт цена може да бъде предварителен договор, подписан между страните по сделката, но в случая такъв, а и други документи, подписани от страната, на която се противопоставя симулацията, създаващи индиция, че е възможно сделката да е симулативна, не са представени. В този смисъл е достигнал до извод, че гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на свидетел и чрез обясненията на управителя на [фирма], са събрани в нарушение разпоредбата чл.165, ал.2 от ГПК, поради което и при липса на доказателства, че продаденият имот е прехвърлен на твърдяната от ответницата цена от 30 000 лв., то материалната удостоверителна сила на нотариален акт №134, том IV, рег.№8037, дело №429/2013 г. не е опровергана, а при платена цена от 12 100 лв., значително по-ниска от пазарната цена на имота от 29 500 лв., предявеният иск по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ се явява основателен.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
С първия от въпросите се оспорва правилността на изводите на въззивния съд относно липсата на доказателства за твърдяната от ответницата симулация, която правилност обаче не подлежи на преценка в настоящия стадий по селекция на касационните жалби, а с оглед изложените от въззивния съд мотиви, вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на съда – в решението не се съдържа отговор на въпроса може ли едноличният собственик на капитала на Е. да бъде разпитан като свидетел, а са наведени доводи за възможността в конкретния случай, при липсата на начало на писмено доказателство да бъдат обсъждани обясненията на законния представител и едноличен собственик на капитала на дружеството във връзка с твърдяната от ответницата симулация.
Дори и да се приеме, че всъщност се поставя въпрос за допустимостта на свидетелски показания в хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК и кога е налице начало на писмено доказателство /какъвто въпрос не е формулиран, а и касационната инстанция не разполага с правомощия да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, то не е налице поддържаното от касатора селективно основание. Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то по приложението на разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК е формирана многобройна константна практика на ВКС – решение №51 по т.д.№528/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №484 по гр.д.№375/10 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №112 по т.д.№638/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №544 по гр.д.№1053/2010 г., ГК, Второ отделение, решение №206 по гр.д.№1338/2010 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн.др./, с разрешенията в които въззивният съд се е съобразил изцяло.
Предвид изхода на правния спор С. П. С. дължи заплащане на направени от масата на несъстоятелността на [фирма] /н/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1344 от 13.06.2017 г. по в.т.д.№6143/2016 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.