О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 22.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 1816/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалните му представители адв.Б. и С. срещу решение от 13.12.2012 г, постановено по гр.дело № 14150/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав, с което е потвърдено решение от 19.7.2012 г по гр.дело № 18984/11 г на СРС, Второ ГО, 79 състав.С първоинстанционното решение № II-79-56 от 19.7.2012 г Софийски районен съд, Второ ГО, 79 състав е признал за незаконно на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Д. С. Б., извършено със заповед № 83/1.4.2011 г на управителя на [фирма], на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ го е възстановил на преди заеманата длъжност „строителен техник” и на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ му е присъдил обезщетение за оставане без работа в размер на 9180 лв за периода от 19.4.2011 г до 19.10.2011 г, ведно със законната лихва, считано от 5.5.2011 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касация е Д. С. Б. е на становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.Респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски за настоящата инстанция.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „строителен техник”.На 1.4.2011 г Д. Б. е подал молба за освобождаване от работа, считано от 1.4.2011 г „поради различни възгледи за работния процес и неетично отношение от страна на работодателя /системни обиди/.” Със заповед № 83/1.4.2011 г на управителя на ответното дружество, връчена на 19.4.2011 г, трудовото правоотношение на Б. е прекратено на основание чл.326 ал.2 от ГПК. От правна страна съдът е, че изразената в молбата действителна воля на ищеца е била за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Работникът е отправил предложение, което изисква насрещно волеизявление за приемане на предложението.Обосновал е извод, че тъй като процесната заповед е връчена едва на 19.4.11 г, страната до която е било отправено предложението /работодателя/, не е взела отношение в седмодневен срок от получаването му, поради което и на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ се счита, че предложението не е било прието.Отделно от това е приел, че уволнителната заповед не съдържа прекратително основание, доколкото в нея е посочена разпоредбата на чл.326 ал.2 от ГПК, визираща срокът на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че са налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Подържа, че по въпроса 1/ относно процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на работника по взаимно съгласие-чл.325 ал.1 т.1 от ГПК, въззивното решение противоречи на две решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК : решение № 400 от 13.5.2010 г по гр.дело № 1109/2009 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 4 от 21.2.2012 г по гр.дело № 278/2011 г на ВКС, Четвърто ГО. Подържа също, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото същия материално-правен се се решава противоворечиво от съдилищата, за което представя решение от 18.6.2012 г по гр.дело № [ЕГН] г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А” въззивен състав.2/ Относно иска по чл.225 ал.1 от ГПК касаторът подържа, че по процесуално-правния въпрос „следва ли размерът на последното получено от работника брутно трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на обезщетението, да се установи в процеса чрез пълно и главно доказване липсва съдебна практика –основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По първия поставен въпрос.
Според решение № 400 от 13.5.2010 г по гр.дело № 1109/2009 г на ВКС, Четвърто ГО фактическият състав на основание по чл.325 т.1 от КТ предполага всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение, а насрещната страна до която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7-дневен срок от получаването му.Ако тя не направи това се смята, че предложението не е прието.Изводите, направени в обжалваното въззивно решение са в пълно съответствие, а не в противоречие с посочената задължителна практика. Работодателят не е приел в срок направеното предложение, поради което трудовото правоотношение на работника не е прекратено на това основание.То не може да бъде прекратено и на основание чл.326 ал.2 от КТ, тъй като тази норма не съдържа прекратително основание, а съгласно Кодекса на труда, основанията да прекратяване на трудовото правоотношение са изрично изброени.Дори да се приеме, че работодателят погрешно е посочил основанието по чл.326 ал.2 от КТ, вместо чл.326 ал.1 от КТ, то не са налице налице елементите от фактическия състав и на това прекратително основание, тъй като подадедана от ищеца молба няма характера на писмено предизвестие, а на предложение за прекратяване.
По същите съображения следва да се приеме, че въззивното решение съотвества и на второто цитирано решение по чл.290 от ГПК. Според него, ако има постигнато между страните съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, по- късното издаване на заповедта не прави уволнението незаконосъобразно, тъй като в този случай заповедта има само констативен характер.За разлика от тази хипотеза, по настоящото дело, работодателят не е уведомил противната страна в 7-дневен срок за това, че приема предложението, а несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване означава липса на постигнато взаимно съгласие.
Не е налице и касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като касатора не установява наличието на противоречива практика.Липсват данни за това дали представеното от касатора решение от 18.6.2012 г по гр.дело № [ЕГН] г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А” въззивен състав е влязло в сила, поради което даденото с него разрешение не може да бъде взето предвид от съда.
По втория въпрос.
Не е налице и посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като съществува задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение, № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК, съгласно която пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт.В. всеки конкретен случай доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.В случая във връзка с основателността на иска по чл.225 ал.1 от КТ е установено, че в трудовия договор страните са уговорили основно месечно възнаграждение в размер на 500 лв, с цел работодателя да заплаща вноски за социално и здравно осигуряване върху тази сума.Извън текста на трудовия договор страните са уговорили, че ищецът ще получава чисто месечно възнаграждение в размер на 1200 лв или брутно в размер на 1530 лв.Уговорката е била спазвана и работодателят ежемесечно е внасял сумата по банкова сметка на работника-като част от нея е превеждал като „трудово възнаграждение”, а друга част с вносни бележки е внасял като „захранване на сметка”.От приетото по делото и неоспорено от ответника заключение по допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписите върху вносните бележки не са положени от ищеца.Следователно тези вноски не са правени от работника, а от някой друг, като доказателствата по делото, приети в тяхната съвкупност сочат, че този друг е работодателя.Следователно в случая с косвени доказателства е проведено пълно доказване на релевантните факти, като е установено, че не уговореното, а поллученото от работника брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 ол.1 от КТ е послужило като база за определяне размера на обезщетението по чл.225 ал.1 от ГПК.
Относно приложението на чл.272 от ГПК в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от КТ липсва формулиран процесуално-правен въпрос, което представлява общата предпоставка за допускане на касационо обжалване.Липсва и допълнителната предпоставка, доколкото представените от касатора определения по чл.288 от ГПК не представляват задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и не могат да се приемат като противоречива практика по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 113 от 2.X..1968 г. по гр. д. № 102/68 г., ОСГК.
Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за един адвокат, сторени пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение от 13.12.2012 г, постановено по гр.дело № 14150/2012 г на Софийски градски съд, Административно отделение, Трети „Б” състав.
ОСЪЖДА [фирма] със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет., ап.чрез адв.Б. и адв.С.-А. д. „М. и Р.” да заплати на Д. С. Б. със съдебен адрес-този на пълномощника му адв.К. М., [населено място], [улица], ет., ап. разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 1000 лв, съставляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.