4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1036
София, 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 3176/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. И. от [населено място], чрез пълномощника му проф.д-р И. Р., адвокат от АК Х. срещу въззивното решение № 12 от 17.1.2013 г, постановено по гр.дело № 346/12 г на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 553 от 21.3.12 г по гр.дело № 2082/11 г на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че в полза на И. Т. Г. съществува вземане срещу М. И. И. и А. К. И. в размер на 260 000 лв, съгласно заповед за изпълнение № 5063/1.6.2011 г по ч.гр.дело № 8052/2011 г, дължима съгласно договор за кредит, обективиран в нотариален акт № *, т.**, дело № 22931/200* г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.5.11 г до окончателното плащане и разноски за заповедното производство в размер на 5230 лв.
В касационната жалба касаторът М. И. И. подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Ответницата по касация А. К. И. не взема становище по жалбата.
Ответникът по касация И. Т. Г. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, депозиран по делото.
И. Т. Г. е предявил срещу М. И. И. и А. К. И. иск по чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.240 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците му дължат сумата 260 000 лв, представляваща задължение по договор за кредит от 6.10.2008 г, обективиран в нотариален акт № *, т.**, дело № 22931/200* г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.5.2011 г до окончателното плащане.В исковата молба ищецът подържа, че на 6.10.2008 г е предоставил на двамата ответници безлихвен кредит в размер на 260 000 лв в срок до 6.1.2009 г.Договорът за заем бил оформен в нотариален акт № ** т.*.рег. № *****, дело № 754/200* г по описа на нотариус О. С., като съгласно т.2 от същия за обезпечаване на вземането длъжниците учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, придобит в СИО в [населено място], м.”Б. ч. и Д.”, съставляващ имот пл.№ **** с площ от 1920 кв.м.С .3 от договора било уговорено, че при неизпълнение на задължението за връщане на сумата в срок, кредиторът има право да се удовлетвори от ипотекирания имот, чрез изнасянето му на публична продан по предвидение в закона ред.Ищецът подържа, че до настоящия момент ответниците не са изпълнили задължението да върнат предоставения им кредит, поради което по ч.гр.дело № 8052/11 г по описа на Варненски районен съд, 8 състав се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 260 000 лв. В двуседмичния срок по чл.414 ал.2 от ГПК длъжниците подали възражение срещу заповедта, поради което Г. предявил иска по чл.422 ал.2 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че М. И. И. и А. К. И. му дължат сумата от 260 000 лв, представляваща задължение по договор за кредит от 6.10.2008 г, обективиран в нотариален акт № * т.**, дело № 22931/200* г.
Ответниците М. И. И. и А. К. И. са оспорили иска с противопоставяне на правоизключващото възражение, че не са получавали сумата, посочена в нотариален акт № * т.**, дело № 22931/200* г, поради което не дължат нейното връщане. В нотариалния акт единствено е посочено, че основанието за учредяване на договорна ипотека е предоставен кредит, но на практика такъв не бил предоставен от ищеца и получен от ответниците.Точно по тази причина в акта липсва изрично отбелязване за предаване и получаване на сумата.Липсва и друг документ удостоверяващ предаването на сумата-договор за заем, разписка, банково бордеро за извършен превод, поради което следва да се приеме, че договорът, обективиран в процесния нотариален акт е сключен при липса на основание, поради което е нищожен по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД.
С решение № 12 от 17.1.2013 г, постановено по гр.дело № 346/12 г на Варненски апелативен съд е отменено решение № 553 от 21.3.12 г по гр.дело № 2082/11 г на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че в полза на И. Т. Г. съществува вземане срещу М. И. И. и А. К. И. в размер на 260 000 лв, по заповед за изпълнение № 5063/1.6.2011 г по ч.гр.дело № 8052/2011 г, дължима съгласно договор за кредит, обективиран в нотариален акт № *, т.**, дело № 22931/200* г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.5.11 г до окончателното плащане и разноски за заповедното производство в размер на 5230 лв.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че в представения по делото нотариален акт № *, т.**, дело № 22931/200* г ответниците М. и А. И. фигурират в качеството им на кредитополучатели и ипотекарни гаранти.Нотариалният акт представлява неоспоримо доказателство за предаване на сумата по сключен между страните договор за кредит, тъй като съдържа уговорка заемодателят „да предаде” същата на заемополучателя. Поради това съдът е приел, че предявеният иск е основателен и го е уважил.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е посочил, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Поставен е процесуалноправния въпрос : представлява ли нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, инкорпорираща в себе си и съглашение за предоставяне на парична сума в заем, пълно доказателство за възникването на заемно правоотношение по смисъла на чл.240 от ЗЗД, при липса на изявена от страна на заемополучателите воля /съгласие/ по отношение на факта на реалното получаване на паричната сума, предмет на правоотношението.
По формулирания от касатора въпрос съществува задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение № 69 от 24.6.2011 г по гр.дело № 584/2010 г на ВКС, Трето ГО и решение № 174 от 23.7.2010 г по гр.дело № 5002/2008 г на ВКС, Четвърто ГО.С посочените решения ВКС е приел, че от текста на нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека като обезпечение на заем, не може да се направи категоричен извод, че заемната сума е реално предадена.Изводът за доказаност на предаването може да се направи само и единствено при изрично изявление на страните, че сумата се предава при подписване на нотариалния акт или е предадена от заемателя на заемополучателите, каквото в договора липсва или ако по делото е представена разписка, удостоверяваща това предаване.Т.е само по себе си учредяването на договорна ипотека в обезпечение на заемно задължение не доказва предаването на парите в собственост на заемополучателите, а обещанието за връщане на сумата не е равнозначно на разписка по чл.77 от ЗЗД.
В обжалваното решение въззивният съд обратно на това изхождайки от обезпечителната функция на договорната ипотека, учредена във връзка с договор за заем, е приел, че щом страните са се съгласили, че заемателят ще предостави сума пари на заемополучателя, то е налице пълно и главно доказване на факта на предаване на сумата.Този извод е от значение за изхода на конкретното дело, защото отговорът му е формирал решаващите мотиви на съда.Този отговор е в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 17.1.2013 г, постановено по гр.дело № 346/12 г на Варненски апелативен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът М. И. И. да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 5 200 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.