2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
гр. София, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 138 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Г. против определение № 625/25.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 477/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Ответникът оспорва частната касационна жалба, с писмен отговор.
С обжалваното определение, съдът е приел, че за молителят липсва правен интерес от предявяването на искането за спирането на изпълнението на основание чл.524 вр. чл.523 ГПК, доколкото липсват предпоставките за това.
Съдът е приел, че не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или в случай, че пропусне срока може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Лицата, придобили владението върху имота преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява, не могат да се ползват от защитата предвидена в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК. Исковата молба, по която е постановено изпълняваното решение, е подадена през 2016г. Частният жалбоподател е твърдял в исковата си молба, че упражнява фактическа власт върху двата недвижими имота от есента на 2008г., тоест владението му е започнало преди образуване на делото, поради което не е обвързан от постановеното решение. Ето защо въззивният съд е приел, че частният жалбоподател няма правен интерес да иска спиране на изпълнението на въвода във владение.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 – 3 и ал.2 ГПК.
Сочат се правни въпроси, свързани с приложението на чл.523 и 524 ГПК, като се сочи въпрос, необходимо ли е владението от третото лице да е започнало след завеждането на делото, по което е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело.
На тези въпроси е дадено разрешение с ТР по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с горното разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че въводът във владение се извършва в случаите, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Законът обаче не изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери имота във владение на трето лице. В този случай е налице колизия между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице. Тази колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Същата е озаглавена „Въвод срещу трето лице“, което води до извода, че в нея се урежда случая, при който се извършва въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния лист. Предпоставките, при които този въвод е допустим, са посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на същата следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Затова в такъв случай законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е налице второто – откога датира владението, като документира начина, по който се е уверил в тези обстоятелства.
Съдът е съобразил тази задължителна съдебна практика и е постановил с8воето определение в съответствие с нея.
За пълнота следва да се отбележи, че в същото тълкувателно решение е даден и пътя за защита на трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело. Правното положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно. Това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а и няма интерес от същата. Както се посочи, последицата от липсата на направено искане за спиране на изпълнителното производство по чл. 524 ГПК, от оставянето му без уважение или от непредявяването на иска в установения за това едноседмичен срок е извършването на въвод във владение. В този случай субективните предели на изпълнителното основание ще бъдат разпрострени, без да има норма за това, и по отношение на трето лице, което не може да се счита обвързано от силата на присъдено нещо, а оттам и от изпълнителната сила на постановеното по делото решение. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Това сочи, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1. В случай, че третото лице е придобило владението преди завеждането на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице.
Останалите правни въпроси, посочени от жалбоподателят не са свързани с решаващите изводи на съда относно недопустимостта на молбата, като по въпроса са придобиването на имота по давност липсва и произнасяне от състава с обжалваното определение, поради което не са налице предпоставките за обсъждането им в настоящото производство.
В частната жалба се твърди и неправилност на определението, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд в частта за разноските, както и неправилност на определението, с което са присъдени разноски за въззивното производство.
Не се сочат правни въпроси във връзка с произнасянето на съда в частта за разноските. За пълнота следва да се отбележи, че искането за присъждане на разноски пред първата инстанция е направено с отговора на исковата молба, като са представени и доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, съобразено с практиката на ВКС относно доказателствата за това. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция са присъдени и разноски, съобразени отново с доказателствата относно техния размер, при липсата на основания за приемане на възражението за прекомерност на възнаграждението.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в размер на 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 625/25.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 477/2019 г. от състав на Окръжен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.