О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 901
гр. София, 06.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3598 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ш. и Х. В. Ш. против решение № 116/01.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 93/2016 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.45 вр. чл.51 ЗЗД е неоснователен. Съдът е приел, че теча в апартамента, собственост на ищците по делото не е причинен от апартамента на ответника, а произтича от общите части на сградата, поради което ответникът не следва да носи отговорност за вредите в апартамента, собственост на ищците. Съдът е обсъдил противоречието между заключенията на съдебно-техническите експертизи, изготвени по гр. дело № 1355/2014 г. по описа на Силистренски районен съд, което е образувано по реда на чл. 207 и сл. ГПК с цел обезпечаване на доказателствата и експертизите, изготвени по време на първоинстанционното производство по настоящото дело. Приел е, че съгласно пръвоначалните огледи през 2014 г. течът в апартамента на въззивниците е причинен от повреда във ВиК и отоплителните инсталации в жилището на ответника. Приел е обаче, че при разпита по гр. дело № 1355/2014 г. в с.з. от 01.12.2014 г. заявяват, че покривът не е изследван при изготвянето на заключението. Прието е, че безспорно установеният факт , че водата в апартамента на ищците е проникнала от апартамента на ответника, според вещите лица, разпитани пред първоинстанциянни съд, е станал чрез коминното тяло и през конструктивните фуги.Приет е за необоснован е и аргументът, че от ВиК засичанията на водомера на ответника се установява, че средномесечния разход на вода за апартамента не е показател за произхода на теча, причинил щетите в жилището на настоящите въззивници, тъй като не може да се установи категорично, че ответникът не е пребивавал трайно в жилището си за измервания период и установеният разход е на база средномесечно потребление за измервани дълги отрязъци от време. Освен изложеното, съдът е обсъдил и свидетелските показания по делото, като е установил, че един от свидетелите, който също е потърпевш като собственик на апартамент на първия етаж, който пръв установил наводнението и за да установи причината, спрял за 2 часа водопадоването на целия вход от централния кран, но течът не е намалял, като след оглед на комина установил, че около него няма сняг, въпреки, че наоколо имало, което още веднъж потвърждава факта /според въззивния съд/, че поради топлината около комина снегът там се е стопил. Съдът е коментирал показанията на този свидетел в насока, че повреда в коминното тяло и снеготопенето са довели до теча. Предвид фактът, че на следващата година не е имало наводнение, съдът е приел, че той не опровергава тезата, че причината е в коминното тяло. Основният довод на съда е, че по делото не са събрани категорични и неоспорими данни, че повреда във ВиК или отоплителната инсталация на ответника са довели до щетите в жилището на ищците. Напротив, приел е, че събраните писмени и гласни доказателства са в полза на защитната теза на ответника, че изтичането на водата е по протежение на комина от покрива до долу, а не поради по- локална повреда от неговото жилище. Съдът е приел, че сочените от ищците вреди не са причинени от авария в жилището, собственост на ответника, а от повреда на общите части, поради това не е налице и причинно- следствена връзка и следователно не може да бъде ангажирана отговорността му като собственик.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Първият правен въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди констатациите на експертизите по делото, отнасящи се до едни и същи въпроси и следва ли съдът да вземе предвид една от тях, както и да ги обсъди в съвкупност с другите доказателства по делото. Въпросът е поставен в контекст на тезата на страната-касатор, че теча в апартамента на ищците е от неизправност в апартамента на ответника по делото. Твърдението в тази насока на касатора е, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и част от експертизите, този факт се установява. Съдът е приел от фактическа страна обратното, че този факт не е доказан, като е приел освен това, че съществуват данни, че теча е причинен от неизправност на обща част на сградата. Доколко съдът е кредитирал една от експертизите, а не е кредитирал друга, е правен въпрос, но този извод на съда е обоснован с изложени от съда факти, които той е приел за установени, а други за недоказани. Съдът е обсъдил противоречието в експертизите, като е изложил подробни мотиви защо приема за обективна заключение на вещи лица, респ. защо не приема за достоверно и установяващо факт, твърдян от ищцата, друго заключение. В тази връзка, липсва противоречие по поставения правен въпрос със задължителната съдебна практика, цитирана от касатора. Проверка на посочените в изложението факти, на които се позовават касаторите не следва да се извършва в настоящото производство. Фактите по спора и тяхното възприемане от съда, касаят обосноваността на съдебното решение, но необосноваността не е сред основанията по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото това предвижда разпоредбата на чл.281 ГПК. В тази връзка е неотносим към настоящото производство и втория поставен правен въпрос, касаящ задължението на съда да отговори на всички доводи и възражения на страните. Обосновката на така поставения правен въпрос е свързана изцяло с твърдението на страните за факти, които според тях съдът не е възприел. Това отново е фактически, а не правен въпрос, доколкото касае възприетата от съда фактическа обстановка, а не неговите правни изводи.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116/01.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 93/2016 г. от състав на Окръжен съд – Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.