2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 829
гр. София, 29.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3857 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. против решение №91/2018 г., постановено по гр.д.№ 210/2018 г., постановено от състав на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по упражняването на родителските права по отношение на детето на страните по делото, като е приел, че същите следва да се упражняват от бащата.
Съдът е приел, че са налице промени, касаещи средата, в която детето се отглежда, както и такива, засягащи родителските и възпитателските качества на родителя, упражняващ родителските права, които промени безспорно се отразяват неблагоприятно върху положението на детето в редица аспекти, които ще бъдат посочени по-долу. Прието е, че детето расте в една изключително неблагоприятна среда, отразяваща се негативно на неговото психично, емоционално състояние, пречки за социално общуване и развиване, невъзможност за индивидуално израстване и съзряване, за осъзнаване на самостоятелност и независимост от отглеждащия родител. Детето изостава категорично в психическото си и физическо развитие по отношение на своята автономност и критичност на мисленето, установено е липсата, неизпитването на емоции у детето, емоционален дефицит, както и едно обсебващо поведение на майката спрямо детето, поставянето му в пълна зависимост от нея, като дори се преекспонира и засилва негативната страна на безспорно наличното физическо заболяване на детето. Прието е, че връзката с майката на този етап е патологична и уврежда социалното и личностово функциониране на детето. Посочено е, че майката ограничава социалните контакти на детето, като е посочено, че спазването на предписания хранителен режим и своевременното прочистване на дебелото черво, което детето може само да прави, с оглед възрастта си и евентуално при необходимост – да се потърси медицинско съдействие, както се е процедирало до момента, като съдът е приел, че това обаче, само по себе си, не е изключително състояние и грижите на майката в случая не са незаменими. Съдът е приел, че състоянието на детето от чисто медицинска гледна точка, с оглед неговото здравословно състояние, не оправдава по никакъв начин социалната изолация, на която майката го е подложила с ограничаване на социалните му контакти и непосещаване на учебно заведение, дори и в редуциран, съобразен със здравословното състояние на детето вариант /намален учебен ден, непосещаване на някой от предметите, напр. физическо възпитание/ и др. под. Посочено е, че категорично детето е поставено в социална изолация и капсулация, от което състояние следва да бъде изведено. Съдът е посочил, че не е нормално и по никакъв начин не е оправдано в случая обстоятелството, че детето до 14-годишна възраст не е ходило на училище, не е посещавало редовни учебни занятия, заедно с другите ученици, като запазването на това положение, което е и към момента, ще се отрази категорично негативно на детето във всяко едно отношение при физическото, психическото, личностното, емоционалното му развитие, както и по отношение на половото му съзряване /вещите лица са категорични, че поведението на майката е пречка за правилното развитие на половия итендитет у детето в периода на съзряването/. Съдът е приел, че начинът на отглеждане на детето, средата, в която то се отглежда, стилът на отношение към него, съчетан с констатираното личностово разстройство на майката, упражняваща родителските права, се отразяват неблагоприятно върху детето и обуславят по категоричен начин необходимостта от промяна на мерките относно упражняване на родителските права.
В настоящия случай, съдът е приел, че наред с предходните обстоятелства, посочени по-горе, е налице и изменение на обстоятелствата, свързано именно с нововъзникнали обстоятелства по повод задължителното спазване на режима на лични отношения на детето с бащата, изразяващи се в безспорно наличие на Синдром на родителско отчуждение у детето по отношение на бащата, като причината за това е амбивалентното /противоречиво/ отношение на майката, провокиращо и ответна поведенческа реакция от детето, което е поставено в дуалната позиция да избира дали да има майка или да има баща и той избира да има майка. Страхът на детето е неосъзнат, но е свързан с емоционалния му регистър, а именно да не нарани, оскърби и предаде майка си, като предпочете баща си. Възприятието му е дезинтегрирано, нестабилно и не е свързано пряко с възприеманата реалност, защото фактите от действителността се отричат или изкривяват, така че да обслужват единствено и само интересите на майката, което от своя страна е довело до „Синдром на родителско отчуждение“. Посочено е, че е налице е и категорично неизпълнение на мерките относно режима на лични отношения между детето и бащата, от страна на майката и детето, като са налице установени безспорно пречки от страна на майката, упражняваща родителските права за осъществяване на личните отношения с бащата, като е посочено, че това поведение от страна на майката нарушава не само правата на бащата, но и безспорно се отразява на детето, като накърнява неговите основни права и интереси да се среща с баща си, да осъществява нормални контакти с него, извън присъствието на майката, органи на полицията и социални работници. Резултат от тази липса на контакти по причина на майката, е довело, както до задълбочаване на Синдрома на родителско отчуждение, така и до емоционално увреждане на детето, което е лишено от мъжкия модел на поведение, задаван от бащата. Съдът е посочил нееднократно, че връзката на детето с майката, безспорно потвърдено от вещите лица психолози и психиатър, както и от социалните работници, е патологична, като е прието, че тази връзка не е нормална и не благоприятства по никакъв начин израстването и осъзнаването на детето като отделен самостоятелен индивид.
Посочено е, че съдът няма да зачете изразеното от детето при изслушването нежелание да отиде при баща си /заявява отрицателното, негативното – нежелание да е при баща си, а не положителния факт – че иска да е при майка си?!/, тъй като се установява една заученост на изразеното пред съда /становището на социалния работник психолог К./, използваните фрази навеждат на извод, че са преповторени от чуто от друг човек и то възрастен. Поведението на детето и изразеното пред съда не отговарят на поведение и изрази на дете. Освен това съдът е посочил, че не е почувствал емоция и в най-емоционално звучащите изрази на детето.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първият поставен правен въпрос е, при извършването на задължителната преценка на интересите на детето, следва ли съдът да вземе предвид желанията и чувствата на детето, при съобразяване на неговата възраст, конкретното му развитие и зрелост и психоемоционалното му състояние, като в тази насока е поставен и втория въпрос, касаещ ефекта при изпълнението на решението относно промяната на упражняването на родителските права, предвид посоченото по горе.
Съдът е изложил подробни мотиви именно в насока интереса на детето от промяната в упражняването на родителските права, като подробно е посочил защо няма да зачете изразеното от детето относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права. Съдът не е отрекъл необходимостта от това, да вземе предвид желанията и чувствата на детето, при съобразяване на неговата възраст, конкретното му развитие и зрелост и психоемоционалното му състояние, напротив, мотивите му относно изводите за упражняване на родителските права изцяло са насочени към интереса на детето, с оглед неговото развитие като личност, както във физическото му развитие, така и с оглед неговата психика. Изключително подробните мотиви на съда в тази насока са съобразени изцяло с практиката на ВКС, съобразно който именно интереса на детето е на първо място, при определяне на това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права. Нежеланието на детето да живее с иден от двамата родители, както и наличието на отчуждение по отношение на единия родител са обстоятелства, които следва да се съобразят при постановяване на решението, както и в случая е процедирал съда, но тези обстоятелства следва да се преценяват и с оглед останалите по делото доказателства, касаещи на първо място интереса на детето, с оглед неговото правилно отглеждане, възпитание и формиране като личност, което съдът е сторил, като в тази насока липсва процедиране по тези правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, посочена от касатора и задължаваща съда да стори именно това, поради което не е и налице соченото противоречие като касационно основание.
От друга страна, съобразяването от страна на съда с тази практика и нейното наличие по поставените правни въпроси, водят и до липса на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора пред настоящото инстанция, следва да се присъди сумата 600 лева в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №91/2018 г., постановено по гр.д.№ 210/2018 г., постановено от състав на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на Д. Г. Г. сумата 600 /шестстотин/ лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.