1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр.София, 23.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6633 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – , представлявано от адв.М.Г., срещу въззивно решение от 28.07.2014г., постановено по възз.гр.д. №14881/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 25.07.2013г. по гр.д.№58763/2012г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Б. К. М. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касатора за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че въззивният съд неправилно е обосновал извод за незаконност на уволнението като е приел, че тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца не съответства на тежестта на наложеното наказание. Поддържа се, че като е формирал изводите си относно това налице ли е нарушение на трудовата дисциплина, тежко ли е нарушението и съразмерно ли е наказанието, съдът се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие със задължителната съдебна практика, противоречиво разрешавани от съдилищата и от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото – бланкетно и без конкретно посочена обосновка основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата, в срока по чл.287 ГПК е представила писмен отговор, в който поддържа, че не са налице основания за селектиране на жалбата, тъй като в същата липсва изведен правен въпрос.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол, предвид следното:
В. съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността „координатор –служебен абонамент“ е прекратено по инициатива на работодателя, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ – с дисциплинарно уволнение, при спазване на процедурата, уредена в чл. 193 КТ – с мотивирана писмена заповед, в която са посочени нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага /чл. 195 ал. 1 КТ/. Анализирайки в съвкупност събраните по делото доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че при издаване на оспорената уволнителна заповед, работодателят не е спазил критериите по чл. 189 КТ – наложеното наказание е несъразмерно тежко с констатираните нарушения на трудовата дисциплина. Предвид това е направен извод за основателност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
Съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е възможно, ако при постановяване на обжалваното въззивно решение, съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението, по който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280 ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Съгласно приетото с ТР №1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая касаторът не е формулирал материалноправен, респ. процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който да се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Съдържащите се в изложението въпроси по съществото си са фактически, а не правни и отразяват несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата, направена от съда. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Що се отнася до доводите за необоснованост и неправилност на въззивното решение, следва да се има предвид, че същите са относими към касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК /в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съобразно изхода на делото, разноски за настоящото производство се дължат на ответната страна, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то такива не се и присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№ 14881/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.