2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 14.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3214 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. В. В.-Д., нотариус с район на действие района на районния съд в [населено място], представлявана от адв. В. К., против решение № 2997 от 14 май 2018 г., постановено по гр.д. № 284/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което се отменя решение № 234321 от 10 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 42790/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. К. Г.-П., с адрес в [населено място], против нотариус В.-Д. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 2368,41 лева до 5000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 27.09.2017 г.-14.12.2017 г., и вместо него касаторката е осъдена да заплати на Г.-П. сумата още от 2631,59 лева, представляваща обезщетение за оставяне без работа поради незаконното й уволнение за сочения период, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено като незаконно уволнението на Г.-П., касаторката е осъдена да й заплати 2368,41 лева обезщетение за оставане без работа за периода 14.06.2017 г.-26.09.2017 г. , ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, и в тежест на касаторката са присъдени такси и разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че за уволнението на ищцата няма мотиви, тъй като според съдебната практика за мотивирането на заповедта за уволнение е достатъчно посочване на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка. Според събраните доказателства чрез разпит на свидетели се изяснявало, че ищцата действително не се справяла с възложената й работа, въпреки даденото й време, което сочело именно липсата на качества у ищцата за нейното изпълнение, а обратният извод не може да се изведе от факта, че ищцата е работила при касаторката повече от две години. Подчертано е, че за качествата на работника може да се съди по неговото поведение – неговите действия и бездействия, и по получените резултати, но работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно неефективността на работата. Според касаторката, липсата на качествата старателност, дисциплинираност и отговорност се установява от неумението на ищцата да съблюдава правилата за общуване с клиентите на нотариалната кантора и несправянето със задълженията, възлагани в изпълнение на преките й трудови функции. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата М. К. Г.-П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. Д., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на оплакванията на касаторката.
Въззивният съд възприема извода за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, тъй като заповедта не е мотивирана – не са посочени фактите, въз основа на които работодателят е приел, че работникът не се справя с възложените му задължения и какви пропуски е допуснал. Цитирана е съдебна практика, според която заповедта за уволнение на соченото основание е мотивирана, когато в нея са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата, така и когато са описани трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълнява задоволително, респективно – ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът или служителят не е в състояние да изпълни. Тъй като подобни качества или трудови задължения не са описани, пропускът не може да се санира посредством ангажирани в хода на съдебния спор доказателства, и липсата на мотиви препятства съдебния контрол за законност на уволнението.
Поставеният от касаторката въпрос не води до допускане на касационното обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а соченото решение касае уволнение на друго основание.
Пита се достатъчно ли е мотивите в заповедта за уволнение на работник или служител да се изчерпват и с цитиране на правната норма тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя (вероятно касаторката има предвид волята на работодателя), за който се твърди противоречие с решение № 314 по гр.д. № 840/2014 г., ІV г.о., ВКС. В соченото решение ВКС отговаря на въпроса в случай, че за заемане на длъжността е необходимо лицето да отговаря на изискванията на глава ІІ ЗСОМСААМС и да бъде вписана в регистъра на БАПЗГ (съгласно чл. 4 ЗСОМСААМС), следва ли в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ изрично да се посочва на кое от изискванията за квалификация не отговаря. В хипотезата именно на уволнението по т. 6 съдът приема, че от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение; няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя, но е важно от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма, включително в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – дали се касае за липса на образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Това тълкуване напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Явно е, че соченото като противоречиво разрешаване не осъществява състава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като липсва твърдяното противоречие, след като съдът в настоящия случай е съобразявал прекратяване на трудовото правоотношение при различно основание, за което съдебната практика неизменно приема, че е необходимо работодателят да посочи кои качества липсват на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В този смисъл е практиката на ВКС по решение № 318 по гр.д. № 1201/2014 г., ІV г.о., (когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника, като липсващите качества могат да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ), решение № 251 по гр.д. № 1583/2011 г., ІІІ г.о. (заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ трябва да съдържа липсващите качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника или служителя), решение № 425 по гр.д. № 1966/2010 г., ІV г.о. (липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда), и много други, и това разбиране се възприема и от настоящия съдебен състав.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2997 от 14 май 2018 г., постановено по гр.д. № 284/2018 г. по описа на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: