ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
София, 12. януари 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3530 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 200/12.04.2016 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 628/2015, с което е потвърдено решение № 29/09.03.2015 на Елинпелинския районен съд по гр. д. № 243/2014, с което е уважен частично предявеният иск за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука на основание чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът А. А. И., представляван от адв. Е. П. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане и за приложението на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ – намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, включително пропуснати ползи с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване и с получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 на Пленума на Върховния съд.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], общ. Е. П., представляван от адв. Н. Н. от САК, я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, както и че не са формулирани правни въпроси, за да са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като повдигнатите въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, като на 23.05.2013 г. ищецът е претърпял злополука, установена и призната за трудова по надлежния ред, от която е получил фрактура на китката на дясната ръка при монтаж и демонтаж на греди на стелаж в амбалажната зала на складово помещение. Съдът е приел, че по делото не е доказано съпричиняване на вредата от работника, тъй като не е допусната груба небрежност. Съгласно приетата по делото експертиза е ищецът е развил усложнения, изразяващи се в разрастване на фасцията на дланта, компресия на нервус медианус и флексионна контрактура, като е налице причинна връзка между получените усложнения и травмата от 23.05.2013 г., а при тази травма е било препоръчително оперативно лечение и е възможно, ако е било извършено оперативно лечение още при първоначалното постъпване във ВМА непосредствено след травмата да не се развият горепосочените усложнения и вещото лице е посочило, че към момента на изготвяне на експертизата функцията на крайника не е била възстановена в пълен обем. Видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци ищецът е бил подложен първоначално на консервативно лечение – ръката му е била гипсирана за 30 дни, като впоследствие поради невъзстановяване е бил подложен на оперативно лечение, с оглед възстановяване и преодоляване на настъпилите усложнения. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12.000 лева е справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД, съответстващо на претърпените болки и страдания, който в съответствие с разпоредбите на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ следва да бъде намален до 7.779,17 лв. с полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 529,55 лв. и с изплатеното му обезщетение за временна неработоспособност за периода 01.05.2013 г. до 30.08.2014 г. в общ размер на 3.691, 28 лв. (за периода от 01.09.2014 до 09.02.2015 г. не следва да се приспадат получените обезщетения, предвид липсата на жалба от ответника срещу решението в частите, с които исковете са уважени), а в останалата част до 90.000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Искът за имуществени вреди e отхвърлен частично, като не е призната като разход представена фактура за платен „РС анкер“, тъй като не е доказано, че извършеното по нея плащане е в пряка връзка с лечението по повод трудовата злополука и доколкото не е изяснено значението на фактурираната стока, закупена от дрогерия, поради неяснотата относно естеството и предназначението на този артикул, за което тежест на доказване е имал ищецът.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените материалноправни въпроси да обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, като дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200/12.04.2016 на Софийския окръжен съд по гр. д. № 628/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.