– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 731
гр. София 18.09.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 781 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 323/03.11.2017 година, подадена от М. Л. Б. и Х. В. Б., срещу решение № 86/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 50/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Б. е потвърдил първоинстанционното решение № 272/30.06.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 90/2013 година в частта му, с която са уважени предявения от П. П. В., С. П. В. и С. М. В. срещу Х. В. Б. и М. Л. Б. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между тях договор за замяна на недвижим имот срещу право на строеж, обективиран в нотариален акт № **, том ****, рег. № ****, дело № 2372/2007 година на Х. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен по отношение на П. П. В., С. П. В. и С. М. В. на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Х. В. Б. и М. Л. Б., в качеството им на продавачи и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 1209/2009 година на Г. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара.
В подадената от Х. В. Б. и М. Л. Б. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу тях и [фирма] [населено място] от П. П. В., С. П. В. и С. М. В. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 и чл. 135 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от Х. В. Б. и М. Л. Б. твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба П. П. В., С. П. В. и С. М. В. са подели отговори на същата с вх. № 399/17.01.2018 година, вх. № 472/19.01.2018 година, вх. № 473/19.01.2018 година и вх. № 692/29.01.2018 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 86/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 50/2017 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] и останалите участници в производството не са подали отговор на касационната жалба, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността на същата.
Х. В. Б. и М. Л. Б. са били уведомени за обжалваното решение на 04.10.2017 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 10 323/03.11.2017 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Исковата молба по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД е била подадена в деловодството на Окръжен съд Бургас на 14.01.2013 година, като е вписана на 26.03.20153 година. Същевременно договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Х. В. Б. и М. Л. Б., в качеството им на продавачи и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № *****, дело № 1209/2009 година на Г. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил сключен на 02.12.2009 година и е бил вписан на 03.12.2009 година, като след това са извършвани и други разпоредителни сделки с имота, предмет на исковете и на договора за покупко-продажба. В тази връзка в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а също така и в касационната си жалба Х. В. Б. и М. Л. Б. искат допускането на обжалваното решение на Апелативен съд Б. на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, като твърдят, че решението е недопустимост. На първо място касаторите обосновават недопустимостта на обжалваното решение с това, че съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗЗД развалянето на договора за замяна нямало обратно действие, поради което правата на третите лица не се засягали от обратното действие на развалянето по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, ако са придобити преди вписването на исковата молба за развалянето. На второ място, недопустимостта се обосновава с това, че към момента на предявяването на исковете бил изтекъл давностния срок, в който е могла да се атакува разпоредителната сделка, с която те са прехвърлили получения в замяна имот на [фирма] [населено място]. Също така се сочи, че недопустимостта на решението произтича и от поредността на вписванията, доколкото сделката, която се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД е вписана преди вписването на исковата молба, с която е предявен иска. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват недопустимост на обжалваното решение на Апелативен съд Б.. На първо място, разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД урежда колизията между обратното действие на развалянето на договора по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и правата на третите лица, които са придобили права от една от страните по разваления договор, преди развалянето му и които права отпадат с обратна сила вследствие на същото. В този случай правата на третите лица, придобити преди вписването на исковата молба за разваляне на договора се запазват. Разпоредбата обаче не предвижда недопустимост на иска за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, доколкото урежда последиците от вече развален договор. Тази разпоредба не може да обоснове и недопустимост на иска по чл. 135 от ЗЗД, независимо от това, че атакуваната чрез него сделка е извършена преди да бъде вписана исковата молба, с която е предявен иска. Разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД урежда отношения между страната по разваления договор и третото лице, придобило правата преди вписване на исковата молба за разваляне, когато се касае за спор по повод на едни и същи права. Тази разпоредба обаче защитава третите лица в случаите, когато те са добросъвестни. Когато това не е така и чрез разпоредителната сделка се е целяло увреждане на страната, която иска разваляне на договора, то разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД не създава пречка увредената страна да предяви иск за обявяване на разпоредителната сделка за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД, доколкото в последния случай се упражнява различно право от това, което е предмет на разпоредителната сделка. С оглед на това, обосноваването на недопустимостта на обжалваното решение с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД е неоснователно.
Също така неоснователно е и обосноваването на недопустимостта с твърдението за изтекъл давностен срок по отношение на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност се намират в материалния закон, като по силата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, което означава, че съдът не може да извършва предварителна проверка по чл. 130 от ГПК за това дали тя е изтекла или не. От друга страна, изтичането на погасителната давност води до невъзможност да бъде предоставена искова защита на спорното право, а оттам и до отхвърляне на предявения иск, а не до недопустимост на същия.
Що се отнася до поредността на вписванията, тя също не обосновава недопустимост на обжалваното решение. Вписванията по чл. 112 и следващите от ЗС имат оповестително действие, а само в предвидените от закона случаи-конститутивно такова, както и могат да бъдат противопоставяни на трети лица в посочените от закона случаи. В последните две хипотези поредността на вписванията урежда колизията между спорещите страни по повод на правото, за което са извършени вписванията, в случаите, когато се касае до спор за притежаване на правото. Този спор се решава в исковото производство, при което съдът, преценявайки основателността или не на иска, наред с другите обстоятелства, извършва преценка и на поредността на вписвания. Затова въпросът за тази поредност е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на така предявените искове.
Недопустимостта на решението не може да бъде извлечена и от твърдяното от касаторите присъединяване на две съдебни производства едно към друго в нарушение на чл. 213 от ГПК. Наистина, страните по присъединеното производство-гр. д. № 772/2015 година по описа на Окръжен съд Бургас, не са били изцяло идентични със страните по настоящото такова. В случая обаче спорът между страните е за относителната недействителност на поредица от разпоредителни сделки с имота, предмет на договора за замяна, чието разваляне е поискано и за които сделки П. П. В., С. П. В. и С. М. В. твърдят, че ги увреждат. В случаите, когато кредиторите са увредени чрез извършване на поредица от разпоредителни сделки, същите имат възможност по реда на чл. 135 от ЗЗД да атакуват цялата поредица от сделки, а не само първоначалната такава. Това поначало би следвало да стане в едно производство, което да обхване както първоначалната, така и последната от разпоредителните сделки по веригата. В конкретния случай присъединеното дело се отнася именно до една от тези сделки, поради което и е налице втората предпоставка на чл. 213 от ГПК, а именно-делата да имат връзка помежду си. Освен това, присъединяването на производства в нарушение на чл. 213 от ГПК не води до недопустимост на същите. Касае се за евентуално процесуално нарушение, което се допуска от съда, но не се отразява на допустимостта на исковете. Всеки един от тях продължава да съществува като самостоятелен иск и с решението си съдът се произнася по него. Обстоятелството, че те са разгледани в едно производство без да са били налице условията по чл. 213 от ГПК не може да доведе до тяхната недопустимост.
Съставът на Апелативен съд Б. е приел, че между П. П. В., С. П. В. и С. М. В., от една страна и Х. В. Б. и М. Л. Б., от друга страна е бил сключен договор за замяна на недвижими имоти, обективиран с нотариален акт № **, том ****, рег. № ****, дело № 2372/2007 година на Х. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който първите прехвърлили на вторите правото на собственост, върху притежаван от тях недвижим имот, срещу което вторите им прехвърлили притежаваното от тях право на строеж, върху имота подробно описан в нотариалния акт. В договора била предвидена клауза, с която Х. В. Б. и М. Л. Б. поели задължението да предадат на П. П. В., С. П. В. и С. М. В. съпътстващите правото на строеж обекти, довършени в състояние съобразно уговореното с договор за строеж от 23.11.2007 година. Същевременно те декларирали, че тези обекти не са предмет на възбрана, не са прехвърлени по какъвто и да е начин на трети лица и не са предмет на съдебен спор и също така се съгласили при съдебно отстраняване от новопостроените обекти, приемателите на правото на строеж да възстановят собствеността си върху прехвърления по замяната имот, ведно с подобренията, с право да получат всички административни актове, строителни книжа и проекти, касаещи терена без да заплащат разноски.
Договорът за замяна е бил сключен на 23.11.2007 година, като Х. В. Б. и М. Л. Б. са се легитимирали като притежатели на правото на строеж с нотариален акт № **, том ****, рег. № ****, дело № 2338/2007 година на Х. Р.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който е обективиран договор за учредяване на право на строеж от страна на [фирма] [населено място] в полза на Х. В. Б.. Този договор е бил сключен на 21.11.2007 година, като управител и представител на дружеството към този момент е била М. Л. Б.. Още преди това [фирма] [населено място], чрез управителя си към този момент Х. В. Б., учредило върху имота три договорни ипотеки-една от 21.07.2007 година и две от 28.07.2007 година-в полза на [фирма] [населено място]. Тъй като [фирма] [населено място] не е изпълнявало задължението си по договорите за кредит, които са били обезпечени с договорните ипотеки, банката се е снабдила с изпълнителен титул и е образувало изпълнително дело № 20098040400167 по описа на Д. Н.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Бургас, вписан под № 804 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители. По същото били предприети действия по принудително изпълнение, чрез извършване на публична продан на получените от П. П. В., С. П. В. и С. М. В. при замяната имоти, като с постановление от 24.08.2010 година същите били възложени на [фирма] [населено място]. Постановлението било влязло в законна сила на 24.09.2010година, а на 21.11.2010 година банката е била въведена в тяхно владение.
Същевременно на 02.12.2009 година е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Х. В. Б. и М. Л. Б., в качеството им на продавачи и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том ***, рег. № ****, дело № 1209/2009 година на Г. Н.-нотариус с район на действие района на Районен съд Поморие, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който касаторите са прехвърлили на дружеството праното на собственост върху получения при замяната имот. Едноличен собственик на капитала и управител на дружеството към този момент бил В. Х. Б., който бил син на Х. В. Б.. Впоследствие последвали още няколко прехвърляния на имота.
Предвид на тази фактическа обстановка съставът на Апелативен съд Б. е приел, че по отношение на П. П. В., С. П. В. и С. М. В. е налице хипотезата на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, като правото да бъде развален договора по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД било част от предвидените в първата разпоредба права. С оглед на това и предвид установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е основателен и трябва да бъде уважен.
Във връзка с изхода на спора по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД съставът на Апелативен съд Б. е приел, че искът по чл. 135 от ЗЗД също подлежи на разглеждане, като го е квалифицирал като такъв по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, като с оглед на събраните по делото доказателства е приел, че същият е основателен.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите Х. В. Б. и М. Л. Б. са посочили още едно твърдение за недопустимост на обжалваното решение, а именно, че съдът се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Това твърдение обаче е неоснователно. Както първоинстанционният, така и въззивният съд правилно са преценили, че се касае до твърдение за неизпълнение на договора за замяна и развалянето на този договор се иска именно с оглед на това неизпълнение. Развалянето на двустранен договор може да се иска само за неизпълнение на задължение на страна по него, каквито с случая се явяват Х. В. Б. и М. Л. Б.. [фирма] [населено място] не е страна по договора за замяна затова обстоятелството, че до отстраняването на П. П. В., С. П. В. и С. М. В. от имота се е стигнало поради неизпълнение на задълженията на дружеството по сключените с [фирма] [населено място] договори за кредит е без правно значение за отговорността на касаторите за неизпълнение на задълженията им по договора за замяна от страна на Х. В. Б. и М. Л. Б.. Не отговаря на действителността твърдението на касаторите, че развалянето на договора за замяна е поискано поради неизпълнение на задължението за довършване на строителството на обектите, за което имало сключен договор за строителство от 23.11.2007 година, сключен между П. П. В., С. П. В. и С. М. В., в качеството им на изпълнители и [фирма] [населено място] и Х. В. Б., в качеството им на изпълнители от друга страна. Развалянето на договора за замяна е поискано не поради неизпълнение на горния договор, а поради отстраняването на П. П. В., С. П. В. и С. М. В. от имота, при което изпълнието на договора за строителство е без значение. Затова като не е разгледал възраженията на касаторите в тази насока съставът на Апелативен съд Б. не се е произнесъл по непредявен иск.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Х. В. Б. и М. Л. Б. са поискали допускането на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. по правните въпроси има ли право недобросъвестната страна по сделката да иска нейното разваляне и за това кой е релевантния момент за преценка на недобросъвестността. Така поставените въпроси обаче не могат да обусловят допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като обстоятелството дали П. П. В., С. П. В. и С. М. В. са знаели за съществуващите в полза на [фирма] [населено място] ипотеки, то съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, това е от значение само за обема на отговорността на Х. В. Б. и М. Л. Б. за неизпълнението на договора, но не лишава насрещната страна от правото да го развали.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Б. и по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, свързани с приложението на чл. 213 от ГПК, тъй като същите не обуславят крайните изводи на състава на Апелативен съд Б., поради същите обстоятелства, които се изложиха по-горе относно допустимостта на решението.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 86/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 50/2017 година, по подадената срещу него Х. В. Б. и М. Л. Б., касационна жалба с вх. № 10 323/03.11.2017 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед на изхода на Г. В. Д. ще трябва да заплати на Е. В. К. и Н. В. К. сумата от 1700.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/25.09.2017 година на Апелативен съд Б., постановено по гр. д. № 50/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.