О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 281
гр. София 09.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 50 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] , представлявано от адв. А. П. и адв. И. В. е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав № 1788 от 07.08.2015г. по гр.д.№ 2471/2014г.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийския градски съд, търговско отделение VІ-5 състав № 1207 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 1039/2012г., с което е отхвърлен иска, предявен от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на поземлен имот в [населено място], м. „Национален киноцентър”, с площ от 2 387.00 м2., с идентификатор 68134.1945.38, по КККР одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на А. и иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на [фирма] [населено място] да премахне изградената в имота метална врата, преграждаща черен път в югоизточната част от имота.
Софийският апелативен съд е приел, че ищецът по [фирма] [населено място] не може да се легитимира като собственик, тъй като договорът, оформен с нот.акт № 45/2007г. на нотариус И. Н., вписан под № 40 в регистъра на Нотариалната камара, с който е купил имота, не е породил вещноправни последици. Имотът е бил отчужден по Закона за общия градоустройствен план на С. през 1948г. и не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 1 ЗСПЗЗ към момента на влизане на закона в сила. Собствеността би могла да бъде възстановена на основание чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ само ако е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и др. и впоследствие е включен в границите на урбанизирана територия, определена с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. По тези съображения съдът е приел, че за реституцията на спорния имот не е приложим ЗСПЗЗ, решението № 5522/25.10.1994 г., постановено по преписката по заявление вх. № 129/479 от 17.01.1991 г. е нищожно, тъй като административният орган е излязъл извън предоставената му от закона компетентност, то не е произвело действие, а оттам и посочените в него лица не са могли да прехвърлят правото на собственост върху имота на [фирма] [населено място] по договора, сключен с нот. акт 181/2007г. на нотариус И. Н., съответно дружеството не е могло да го прехвърли валидно с нот.акт № 45/2007г. на същия нотариус на [фирма] [населено място] . Съдът е приел, че ТР № 9/07.11.2012 г. на ВКС, ОСГК се отнася до косвения контрол за законосъобразност на административния акт, докато в случая от това дали са налице предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСППЗЗ се извлича компетентността на органа постановил акта, поради което тълкувателното решение е неприложимо за разглеждания случай.
По основанията в изложението за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Основната група правни въпроси / № 5, 7 , 13, 14 , 16, 17, 18/ дали съдът може да упражни косвен контрол върху административен акт с вещноправни последици служебно , не са от значение за настоящото дело, защото в отговора на исковата молба ответникът изрично се е позовал на незаконосъобразност на реституцията. Следователно съдът се е произнесъл по изрично възражение на ответника като заинтересована страна и доводът на касатора, че той служебно е изследвал предпоставките за възстановяване на собствеността, не се основава на процесуалното поведение на ответника по настоящото дело.
Групата въпроси за предпоставките, при които гражданският съд може да извърши косвен контрол върху решенията на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността върху земеделски земи са свързани с приложението на чл. 17 ал.2 ГПК и са разрешени от въззивния съд в съответствие с тълкувателната практика на ВКС. Съгласно ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК когато ищецът по иск за собственост се позовава на реституция, настъпила въз основа на административен акт, ответникът, който не е участвал в реституционното производство не е обвързан от акта на административния орган и може да се защитава в исковото производство като поиска от съда да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на административния акт. Производството по възстановяване на собствеността върху земеделските по ЗСПЗЗ е административно и се развива между лицето, заявило за възстановяване собствеността и Общинската служба по земеделие. Трети лица не могат да участват в това производство затова по спор за собственост, те могат да поискат гражданският съд да се произнесе по валидността и законосъобразността на решението по възстановяване на собствеността, включително и когато то е било предмет на пряк съдебен контрол. В този случай съгласно ТР 5/2011г. на ВКС, ОСГК само държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на собствеността и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол по предявен иск за собственост от или срещу нея, когато върху решението на Общинската служба по земеделие е упражнен пряк съдебен контрол. Произнасянето на административния съд по повод на жалба по нанасяне на имота в кадастралния план не представлява осъществяване на пряк съдебен контрол върху решението на ОСЗ, тъй като в това производство съгласно чл. 54 ал.2 З. не се разглеждат спорове за собственост и в него не се преценява законосъобразността на реституцията.
ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК, на което се позовава касаторът за легитимацията на ищеца по иск с правно основание чл. 108 ЗС , основан на земеделска реституция се отнася до частна хипотеза за допустимите възражения по иск за собственост, основан на земеделска реституция срещу ответник, който противопоставя права по §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ и това изрично е посочено в мотивите на тълкувателното решение. В случая спорът е друг – ответникът основава своите възражения за неприложимост на ЗСПЗЗ по отношение възстановяване правата на праводателите на ищеца като поддържа, че не са налице основанията , предвидени в чл. 10 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността по този закон и поради това разрешението в ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК е неприложимо.
Правните въпроси, свързани с предпоставките за възстановяване на земите по реда на ЗСПЗЗ , представлява ли промяната в предназначението на незастроения имот чрез отчуждаването му за държавни нужди условие, което води автоматично до невъзможност за приложение на ЗСПЗЗ и дали приложение на ЗСПЗЗ несвързано с изрично изброените от закона ограничения за възстановяване на собствеността води до некомпетентност на Общинската служба по земеделие и невъзможност за приложение на закона изобщо, са обуславящи за делото, но не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК, защото при разрешаването им съдът се е съобразил с тълкувателната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Съгласно ТР 1/1997г. на ВКС, ОСГК и решение № 140 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1161/2010 г. на ВКС, II г. о. ЗСПЗЗ е приложим само ако включването на земите в урбанизирана територия е станало след кооперирането им. В случая съдът е установил, че имотът е включен в подробен регулационен план през 1948г. както и че е отчужден по Закона за приложението на общия градоустройствен план на С. и оттук е направен извод, че не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Правният въпрос дали съдът е задължен по иск с правно основание чл. 108 ЗС да разгледа и претендираните от ответника права върху спорния имот, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която предмет на ревандикационния иск е правото на ищеца. Той следва да докаже, че е собственик на спорния имот, а защитата на ответника по оспорване на активната легитимация има за цел да обори основанието, на което ищецът поддържа да е придобил правото на собственост, независимо дали претендира той да е носител на спорното право – решение № 59 от 08.05.2013 г. по гр. д. № 596/2012 г., на ВКС II г. о. По настоящото дело е прието, че ищецът не е доказал придобиването на собствеността на поддържаното в исковата молба основание, следователно съдът не е бил длъжен да изследва въпроса дали ответникът е собственик на имота, защото това доказване не би обусловило основателността на ревандикационния иск.
Правният въпрос дали представлява влошаване положението на обжалвалата първоинстанционното решение обявяването от въззивния съд правопораждащ за нея административен акт за нищожен , ако първоинстанционният съд не го е формулирал като такъв изрично и дали то може да послужи на противната страна в процедура по чл. 53 ал.1 З. не е обуславящ за делото, защото въззивният съд не е пререшил спора. Той е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция като краен резултат, но като съд по същество е бил длъжен да направи собствени фактически и правни изводи – ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК.
Останалите правни въпроси не са изведени от решаващите изводи на съда и не са от значение за конкретното дело, поради което не покриват изискването на чл. 280 ал.1 ГПК за формулиране на общото основание за допускане на касационното обжалване съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество . Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото не са поискани.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, седми състав № 1788 от 07.08.2015г. по гр.д.№ 2471/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: