4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.02.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 279 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 209 от 08.11.2010 год., постановено по в.т.д.№ 75/ 2010 год., с което е потвърдено решение на Русенския окръжен съд № 55 от 01.06.2010 год., по т.д.№ 202/2009 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма], [населено място] обективно кумулативно съединени искове, основани на чл.266, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане общо на сумата 157 686.90 лв., от които – 133 078.77 лв., произтичаща от договор за строителство от 29.03.2007 год. и 24 608.13 лв. – обезщетение за забава.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.264 ЗЗД и чл.265, ал.1 и ал.3 ЗЗД и чл. 176, ал.1 и ал.4 ЗУТ, както и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с доказателствената сила на официалните удостоверителна документи – акт и протокол, съставени по реда на подзаконов нормативен акт и тяхното оспорване, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1 , т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че възприетото от въззивния съд разрешение на релевантните за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право: „При приемане на строителството с подписване на акт, обр.15, на осн. чл. 7, ал.3, т.15 от Наредба № 3/2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, от участниците в строителството, посочени в чл.176, ал.1 ЗУТ, възложителят по договора за строителство има ли правата по чл.265, ал.2 и ал.3 ЗЗД” и „ Кога намира приложение разпоредбата на чл.176, ал.4 ЗУТ?, е в противоречие с приетото в съдебната практика.
Като израз на последната са посочени решения на ВКС: № 240 от 14. 06.2007 год. и № 677/20.10.2008 год., по т.д.№ 300/2008 год. на ІІ-ро т.о., както и решения: на Пловдивския окръжен съд № 583/10.12.2008 год., по т.д.№ 227/2008 год. и на СГС от 25.01.2005 год., по гр.д.№ 1122/2004 год. на ІV-то Б отд..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и алтернативно срещу основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по критерия на чл.280, ал.1 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника в рамките на петгодишния давностен срок възражение за наличие на скрити недостатъци по см. на чл.265, ал.1 и ал.3 ЗЗД в изработения от ищеца, като изпълнител и приет от възложителя по см. на чл.264 ЗЗД строителен обект, предмет на сключени между страните договор за изработка.
Изложени са съображения, че специалната законова регламентация, установена в ЗУТ, с която е предвиден особен ред и документи за приемане на изработеното по договор за строителство не е основание да се отрече правото на възложителя на обикновените правни средства, с които всеки кредитор разполага, вкл. с възражение за неправилно изпълнен договор. Следователно обстоятелството, че по силата на чл. 176, ал.1 ЗУТ, след окончателно завършване на строежа инвеститорът и строителят съставят констативен протокол, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно екзекутивната документация, съответните нормативни изисквания и условията на сключения помежду им договор няма за своя правна последица погасяване правата на възложителя по чл.265 ЗЗД, независимо от характера на този протокол на официален удостоверителен документ, тъй като материалната му доказателствена сила е неотносима към „скритите недостатъци”, каквито са процесните.
С оглед безспорно установените дефекти при изпълнение на строежа, които според изслушаната специализирана техническа експертиза са проявими едва при ползване на обекта , но се дължат на некачествено строителство, Великотърновският апелативен съд е изградил краен правен извод, че в случая е доказан белега на процесните недостатъци на „скрити” по см. на чл.264, ал.2 ЗЗД и обстоятелството, че възложителят своевременно е уведомил изпълнителя, като е направил възражение в рамките на срока по чл.265, ал.3 ЗЗД, е достатъчно за приемане основателността на твърдяното частично неизпълнение, обуславящо правомерно задържаното плащане на исковата сума, в съответствие с клаузите на договора.
Следователно решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме,че поставените от касатора правни въпроси, като релевантни за изхода на делото попадат в приложното поле на касационното обжалване – главна обща предпоставка за допускане на касационния контрол.
По отношение на същите не е осъществено специфичното изискване за поддържаното основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК. Освен, че цитираните съдебни актове, извън постановените от ВКС, няма данни да са влезли в сила, дори неформални, което изключва да бъдат възприети за включващи се в практиката на съдилищата по см. на визираното основание, съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, то и от посочените решения на касационната инстанция, твърдяното противоречие не следва.
С решение № 240/14.06.2007 год. състав на ВКС е приел, че когато констатираните недостатъци не попадат в категорията „ скрити „ такива по см. на чл.264, ал.2 ЗЗД, то в полза на възложителя, приел без възражение изработеното не е възниква правото да приложи някоя от алтернативно предвидените в чл.265 ЗЗД санкции, вкл. да развали извънсъдебно договора чрез едностранно волеизявление. С решение № 677/2008 год., по т.д.№ 300/2008 год. на ІІ т.о. е отречено приложението на чл.265 ЗЗД, по съображения, че не е проведено пълно и главно доказване по отношение на твърдяните факти за действително извършени дейности по отстраняване на констатираните, след приемане на изработеното, недостатъци.
Или, изложеното позволява да бъде обобщено, че в случая различният правен резултат, на който касаторът се позовава, не е обусловен от различно възприето от съдилищата разрешение относно приложното поле на чл.265 ЗЗД, в хипотезата на сключен договор за строителство, а от различните факти и доказателства по делата, поради което основанието по а т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е неприложимо.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, които с оглед изхода на делото, осн. чл.78, ал.3 ГПК и се следват, но само при доказателства за реалното им извършване, каквито по делото отсъстват.
Водим от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 209 от 08. 11.2010 год., постановено по в.т.д.№ 75/ 2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: