4
Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 2184/2016 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.668
гр.София, 20.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша
докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
ч. търговско дело под № 2184/2016 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския апелативен съд № 2208 от 29 юни 2016 год., с което е потвърдено определението на Окръжен съд Благоевград от 28 март 2016 год. за прекратяване на производството по т.дело № 115/2015 год., образувано по иск жалбоподателя [фирма], София срещу [фирма]/Н/ с правно основание чл.694 ТЗ. В частната жалба на ищеца се поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно. Претендира се отмяната му. Приложното поле на касационното обжалване се обосновава с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
[фирма]/в производство по несъстоятелност/ изразява становище, че определението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол поради липса на ясно формулиран правен въпрос от значение за изхода на конкретния спор.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване валидно и допустимо определение на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Благоевградския ОС от вида на преграждащите развитието на делото, и нередовностите и? са отстранени.
Определенията по чл.274, ал.3 ГПК се допускат до касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед селектирането на частните касационни жалби при липса на вероятност за недопустимост и невалидност на обжалвания съдебен акт е необходимо сезиране на касационния съд с изрично и ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В случая в изложението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени 3 въпроса, за които се твърди, че са от значение за изхода на правния спор и за развитието на правото, както следва:
Допустимо ли е по реда на чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка съдът по несъстоятелност сам да отменя или изменя НЕПРАВИЛНОТО СИ ОПРЕДЕЛЕНИЕ по чл.692, ал.2-4 ТЗ, с което е изключил от списъка на приетите вземания част от предявените от кредитора вземания;
Нищожен съдебен акт ли е в този случай определението по чл.247 ГПК, с което съдът по несъстоятелност отменя/изменя определението си по чл.692, ал.4 ТЗ за изключване вземане на кредитора от списъка на приетите вземания и
Налице ли е правен интерес за кредитора в този случай да предяви иск по чл.694 ТЗ за установяване на вземането си, прието с определение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка.
Обжалваното определение на въззивния съд не съдържа отговор на хипотетично зададените въпроси на касатора. Същите не са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. За да потвърди определението на Благоевградския окръжен съд, с което е прекратено производството пред него поради недопустимост на предявения установителен иск по чл.694 ТЗ, въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд за включване на предявеното вземане за 198 312,87 лева в списъка на приетите вземания, одобрен по реда на чл.692, ал.4 ТЗ с определение, поправено по реда на чл.247 ГПК по молба на жалбоподателя [фирма], София. В мотивите на въззивния акт изрично е прието, че с допуснатата поправка не е нарушена забраната на чл.246 ГПК за изменение на съдебния акт от постановилия го съд. С нея е отстранено несъответствие между формираната истинска воля на съда по несъстоятелност и нейното външно изразяване в текста на определението от 30 юли 2015 год. по т.дело № 28/2015 год.
Опороченият от явна фактическа грешка съдебен акт не е неправилен, поради което формулираните от касатора въпроси, свързани с допустимите правни способи на защита срещу неправилно определение по чл.692 ТЗ, са неотносими към спора.
Непосочването на релевантен за изхода на спора правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на определението.
Независимо от горното жалбоподателят не излага съображения за наличието на допълнително селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол и не развива доводи в какво се състои неяснотата на правната уредба.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не обосновава предпоставките за допускане на въззивното определение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2208/29.06.2016 год. по ч.гр.дело № 3018/2016 год. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], София да заплати на [фирма],П./н/ сумата 2 000/две хиляди/лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ