О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.834
гр. София, 21.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№866 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №356 от 18.11.2015 г. по т.д.№550/2015 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №203 от 01.06.2015 г. по т.д.№155/2010 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 130 850 лв., неплатени остатъци от главници, представляващи 50% от общо дължима сума в размер на 261 700 лв., дължим наем за м.01, 02 и 03.2006 г. по сключения между страните договор за наем от 30.04.2004 г. и допълнително споразумение от 01.02.2006 г., сумата от 37 831.40 лв., мораторна лихва върху неплатения остатък от главниците, начислена за периода 15.03.2007 г. – 15.03.2008 г., както и направените съдебни разноски.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Налице ли е произнасяне по непредявени искове от страна на въззивния съд, когато в осъдителния диспозитив не е налице произнасяне по всички предявени обективно съединени искове, а вместо това съдът се е произнесъл по общия размер на исковете. 2. Налице ли е недопустимост на решението в този случай. 3. Допустимо ли е посочването на други нови фактически основания за нищожност на един договор при наличие на влязло в сила решение, че същият договор не е нищожен, но на друго основание. 4. Следва ли в едно производство да бъдат наведени всички възражения за нищожност или е допустимо в различни производства да се правят възражения за нищожност на договор на различни фактически основания за нищожност.
Ответникът по касация [фирма] навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда по същество основното поддържано от [фирма] възражение – за липсата на валидно наемно правоотношение, поради противоречие със закона на сключения по реда на ЗОП договор за наем, предвид сключването му между свързани лица, тъй като този спор между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение. По отношение на въведените с въззивната жалба нови фактически твърдения за нищожност на договора, въззивният съд е посочил, че освен че със същите отново се въвежда основание за нищожност на договора – противоречие със закона, което е недопустимо предвид наличието на влязлото в сила съдебно решение, то това възражение е и преклудирано, с оглед въвеждането на фактическите твърдения за наличието му едва с въззивната жалба, а не с отговора на исковата молба.
Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационен контрол поради вероятна недопустимост на въззивния акт е неоснователно. В случая е налице произнасяне в съответствие с изложените от ищеца факти, обстоятелства и искането отправено до съда, като избраният от въззивния съд конкретен правно-технически способ за формулиране на диспозитива на съдебния акт, не рефлектира върху допустимостта на решението, респективно по поставените в изложението първи и втори въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
От друга страна както бе посочено, изводът на въззивния съд за недопустимост на направеното възражение за нищожност на процесния договор за наем поради противоречието му със закона, респективно за основателност на исковете, е направен освен поради това, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието, че договорът за наем не е нищожен поради противоречие със закона, така и поради обстоятелството, че едва във въззивната жалба, т.е. извън въведения преклузивен законов срок, са наведени факти и обстоятелства, от които се извежда противоречието на договора с конкретна правна норма. В този смисъл мотивите на съда относно наличието на влязло в сила съдебно решение, с което искът за нищожност на договора, предявен на същото основание, е отхвърлен, представляват само евентуален довод/допълнителен аргумент в подкрепа на формирания извод за недопустимост на възражението за нищожност на договора /направено с въззивната жалба/, поради което отговорът на четвърти и пети въпрос от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото и по тях касационно обжалване също не може да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №356 от 18.11.2015 г. по т.д.№550/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.