2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
гр. София, 04.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4017 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №7796/29.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 240/2016 г. от търговско отделение на Софийски градски съд.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното определение, обжалвано от жалбоподателят, съдът е потвърдил определение на Районен съд – София, с което предвид цената на предявения иск, делото е изпратено за разглеждане като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност, на СГС.
Съдът е приел, че от представеното удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на предявения иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС, както и на основание чл.104, т.3 ГПК, цената на предявения иск е над 50 000 лева и е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд, в случая Софийски градски съд.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, предвид изискването на чл.280, ал.1 ГПК, относимо и към производството по частните касационни жалби, се сочат правни въпроси, неотносими към към производството по допустимост на касационното обжалване, доколкото въззивният съд не се формирал правни изводи по тях. Сочат се въпроси относно реда за защита против неправилно издадена данъчна оценка на недвижимия имот, както и възможността да се извърши проверка на данъчната оценка в производството по определяне родовата подсъдност на предявения иск. И по двата въпроса въззивният съд не се е произнесъл, като видно от подадената против първоинстанционното определение частна жалба, същите въпроси не са и били въведени в спора пред въззивният съд, т.е. съдът не е дължал произнасяне. При липсата на произнасяне от страна на въззивният съд, липсата на задължение от процесуална гледна точка за произнасяне, са неотносими и поставените правни въпроси, доколкото на първо място, разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква въззивният съд да е формирал изводи по правните въпроси, за да се търси наличието на коя да е от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, не се налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7796/29.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 240/2016 г. от търговско отделение на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.