ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1301
София, 20.11.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3143 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. като процесуален представител на [фирма] А. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 29.І.2013г. по в.гр.д. № 3647/2012г.
Ответникът по касационната жалба Я. А. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС по въззивна жалба само на ищеца е отменил решението на Асеновградския РС по гр.д. № 808/2012г. в отхвърлителната му част за разликата над 2000лв. до 10000лв. и частично за разноските и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Я. А. още 8000лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от деня на злополуката 18.ХІ.2011г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е основателно възражението на ответното дружество за съпричиняване на увреждането от ищеца, изразяващо се в отрязване фалангите на втори и трети пръсти на лявата му ръка. Машината, на която ищецът е осъществявал трудовите си функции, е била стара /произведена през 1987г./, в недобро техническо състояние, без налична активна система за защита, без визуално отбелязване на линията на рязане, задължително за съвременните машини, без предпазна решетка, с лоша осветеност на работното място. Поради неизпълнение от работодателя на елементарни изисквания за осигуряване на безопасна и здравословна работна среда към момента на злополуката е ирелевантно дали ищецът е бил инструктиран, по какъв начин и дали инструктажът е касаел точно процесната машина, обемът и характерът на инструктажа, дали работата на машината е инцидентна за ищеца или той е работел много пъти на нея, и дали машината е била включена в списъка на съоръженията с повишена опасност. Действително самият работник е задействал машината и ръката му се е оказала в зоната на ножа. Отговорност за съпричиняване обаче би възникнала само при условие, че са били спазени изискванията за безопасна трудова среда. За да приеме, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението 4000лв. /редуцирано до 2000лв. поради прието съпричиняване 1/2/ е неправилно, въззивният съд е взел предвид, че продължителността на лечението не е 15-20 дни, а 6 месеца, че ищецът е възстановил само юмручния си захват, но е останал траен и завинаги дефицит на лявата ръка, констатирано от ТЕЛК и прието, че той вече няма да може да изпълнява работата си, както и всяка работа, изискваща фини манипулативни движения с участието на всички пръсти. Взето е предвид и че ищецът е бил на 56 години към момента на зпололуката и че в резултат на нея му е отнета възможността да работи като стругар. Взети са предвид интензитетът на болките и страданията – мощен, силен и продължителен, причиненият дискомфорт, които се засилвали и изявявали при всяка интервенция, че болката е възможно да се запази продължителен период, загубата на усещането за допир като цяло на ръката и изцяло за съответния пръст. При тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. за посочване в мотивите на всички обстоятелства, обуславящи претендираното обезщетение за неимуществени вреди, и значението на тези обстоятелства в тази насока – в противоречие с ППВС № 4/1968г. /въпросът е обоснован с твърдения, че размерът на обезщетението е мотивиран с недоказани факти – за оздравителен период по-дълъг от шест месеца, за невъзможност ищецът да упражнява професията си, за продължителни мощни силни болки, причиняващи дискомфорт, засилващи се при всяка интервенция/; 2. за допусната от ищеца груба небрежност и следва ли да се намали обезщетението – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК /представят се две решения на състави на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК/. Въпросът дали пострадалият работник е допуснал груба небрежност бил и от значение за точното прилагане на закона – чл.201 ал.2 КТ.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с ППВС № 4/1968г., като е взел предвид при определяне размера на дължимото се обезщетение всички установени по делото релевантни обстоятелства, посочвайки и значението им в тази насока. Следва да се отбележи във връзка с това, че сред тези обстоятелства не е оздравителен период над шест месеца, както и че за останалите съдът се е основал на представените по делото доказателства.
По втория въпрос с представената съдебна практика /решения на ВКС по гр.д. № 674/1988г. ІV ГО и по гр.д. № 347/2008г. ІІ ГО/ не се обосновава наличие на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. За разлика от разглеждания случай в решението по гр.д. № 347/2008г. е прието наличието на съпричиняване поради нарушаване от пострадалия работник на правилата за безопасност на труда и работа на машина, която не му е била възложена. А в решението по гр.д. № 674/1988г. въпросът за грубата небрежност, водеща до намаляване или изключване на отговорността на работодателя, е разрешен в теоретичен план, без никаква конкретика, обосновавайки понятието за такава с разпоредби от Наказателния кодекс, произнасяне по какъвто въпрос в атакуваното решение няма.
На последно място следва да се отбележи, че въпросът дали пострадалият работник – ищецът е допуснал груба небрежност е фактически, а само произнасянето от въззивния съд по материалноправни и/или процесуалноправни въпроси е основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложените съображения липсва основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационен контрол на въззивното решение не може да бъде допуснат.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 150лв. разноски за настоящата инстанция по представените от него договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 26.ІІІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х граждански състав, № 162/29.І.2013г. по гр.д. № 3647/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] А. да заплати на Я. А. А. от [населено място] 150лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: