Определение №414 от 27.6.2013 по гр. дело №880/880 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414

гр. София, 27.06.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3678 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. В., чрез процесуалния му представител адв. Б. Х., против определение № 1044 от 3 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3590 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е потвърдено определение № 13425 от 25 септември 2012 г., постановено по гр.д. № 16974 по описа на районния съд в гр. Варна за 2010 г. за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 2225 от 10 февруари 2012 г., постановено по същото първоинстанционно дело по отношение на разноските.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона и при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като окръжният съд приел, че Р. К. е придобил качеството на страна – ответник в процеса по силата на изразеното от ищеца и насочване на иска и против него, наред с останалите ответници по делото; К. не е конституиран в процеса, което е следвало да се направи от съда с изрично разпореждане/определение; присъждането на разноски в полза на ненадлежна страна в процеса е недопустимо. В „допълнителни съображения” към частната жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се, че предявяването на иск е свързано с посочване на ищеца и ответника в процесуалното правоотношение, правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор, като този въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата и е обобщен в правната литература; в конкретния случай ищците са предявили иска и против Р. К., но той не е конституиран като надлежна страна в процеса, а е следвало да бъде конституиран от съда с изрично разпореждане/определение; присъждането на разноски в полза на ненадлежна страна в процеса е недопустимо.
Ответникът Р. К. К. със съдебен адрес в [населено място], адв. Т. П., чрез адв. П., в отговор на частната жалба сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че конституирането на ответник като страна в процеса става с предявяването на иска и при спазване изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК; с молба от 21 юни 2011 г. ищецът е посочил като ответник Р. К. с ЕГН и точен адрес за призоваване и е уточнил с какви действия новопосоченият ответник е нарушил владението на процесните оранжерии; грешката на ищеца при преценка естеството на действията на ответника К., с които счита, че владението му е нарушено, не съставлява грешка относно самия ответник; налице е надлежно конституиране на ответник, който е получил препис от исковата молба и в предвидения от закона срок е ангажирал процесуален представител и е предприел съответните процесуални действия чрез подаване на отговор на исковата молба и формулиране на доказателствени искания; по отношение на К. производството по делото е било прекратено; ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото.
К. съд приема, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като частният жалбоподател не е посочил правен въпрос по обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Частният жалбоподател се е задоволил да отбележи само, че ответникът К. не е конституиран като надлежна страна в процеса с изрично разпореждане/определение. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че спрямо К. е предявена искова молба, като ответникът е описан в съответствие с правилото на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, и е налице надлежно конституиране на ответника с получаване на препис от исковата молба и подаване на отговор и формулиране на доказателствени искания. Извън обстоятелството, че изричен правен въпрос по обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд, в нарушение на обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, не е поставен, касаторът е свел твърденията си само до липсата на изричен акт за конституиране на ответника К., а не е посочил съображения по останалата част от мотивите на въззивния съд. Ето защо, дори и да беше допустимо касационният съд да извлече правния въпрос от твърденията на жалбоподателя, то неговите твърдения не са обхванали съображенията за предприетите от ответника действия в отговор на насочената срещу него искова молба. Частният жалбоподател още не е представил и задължителна съдебна практика съобразно твърдението си за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но при предходните изводи, дори представянето на такава не би преодоляло липсата на относим правен въпрос.
Частният жалбоподател още сочи, че присъждането на разноски в полза на ненадлежна страна в процеса е недопустимо. Тезата на частния жалбоподател не може да бъде споделена. В случай, че се присъдят разноски на лице, което не е страна в процеса, то съдебният акт би бил неправилен, а не и недопустим.
Ответникът К. претендира присъждане на разноски в случай, че частната жалба бъде допусната до разглеждане (има се предвид допускане на касационно обжалване, тъй като се иска потвърждаване на въззивното определение), но в случая такова не се допуска, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1044 от 3 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 3590 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top