3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
София, 24.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1470 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт С. К., против въззивното решение № 6679 от 7 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 6431 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1695 от 7 февруари 2013 г., постановено по гр.д. № 27295 по описа на районния съд в гр. София за 2012 г. за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на Д. Н. В. от [населено място], възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и осъждането на касатора да й заплати 16719 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 4 април – 4 октомври 2012 г., и в полза на В. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се неправилност на извода на съда за липса на реално съкращение в щата, тъй като според доказателствата по делото реално са премахнати трудовите задължения, които съкратената длъжност включва, и съкращаването е извършено от компетентния орган. Сочи се като неоснователен изводът за незаконосъобразно извършен подбор. Работодателят е назначил комисия и е взел предвид необходимите критерии при подбора, а в състава на комисията са били включени лица, които имат пряк контрол и наблюдение върху работата на оценяваните седемнадесет на брой служители. В изложение на основанията за касационно обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата Д. Н. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Я., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема обжалваното въззивно решение за правилно, предвид установеното реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, но и липсата на установяване от страна на работодателя, че е извършил законосъобразен подбор в съответствие с критериите, изчерпателно изброени в чл. 329, ал. 1 КТ. За да достигне до този извод съдът е съобразил задължението за работодателя да осъществи подбор предвид обстоятелството, че съкращаваната бройка не е единствена, както и представения единствено протокол на комисията по подбора, при налично оспорване от страна на ищцата на законосъобразното извършване на подбора и несъответствие на поставените оценки с действително притежаваните от служителите професионална квалификация и качества. Съдът е приел, че макар заложените при подбора критерии да съответстват на законово предвидените, за доказване на правилността на констатациите в протокола работодателят не е ангажирал каквито и да е доказателства, поради което по делото не е установена правилността на преценката по същество – не е доказано, че ищцата е работила по-лошо и притежава по-слаби професионални знания и умения, отколкото предпочетените при подбора служители. Освен горното, методът на оценяване е неясно формулиран в протокола.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Поставен е един правен въпрос: за предмета и обхвата на съдебната проверка за законосъобразност по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. По този правен въпрос е дадено задължително тълкуване на ВКС в ТР № 3/2011 г., като е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Този извод на ОСГК се основава на разбирането, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Критериите по чл. 329, ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, този документ представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели и прилагането на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Именно в съответствие с посочените по-горе постановки въззивният съд е проверил, предвид заявения като незаконосъобразност на уволнението порок в подбора, начина на извършването му. Правилно е заключено, че при оспорване на законността на подбора и съответствието на поставените оценки с действително притежаваните от участниците в него квалификация и професионални качества, в тежест на работодателя е било да установи съответствието на изводите си със задължителните законови критерии за подбора, а след като това не е сторено, то уволнението е незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6679 от 7 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 6431 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: