5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 806
гр. София, 27.11.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1519 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на [община], [населено място], № 2599/12.02.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена чрез адвокат С. П. против решение № 2684 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 3508/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
Ответниците Д. Е. Х. и С. Е. Х. са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат П. Ш., в който е изложено становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
След образуване на делото касаторът е подал чрез адвокат М. А. касационна жалба № 8006/12.09.2018 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, в която е изложил основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците Д. Е. Х. и С. Е. Х. са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез адвокат П. Ш., в който е изложено становище за процесуална недопустимост на касационна жалба № 8006/12.09.2018 г.
Касационна жалба № 8006/12.09.2018 г. по регистъра на ВКС е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Същата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК – на 12.09.2018 г., който е едномесечен и тече от връчване на препис от въззивното решение, в случая от 12.01.2018 г. и е изтекъл на 12.02.2018 г. Въведените с касационната жалба основания не са допълнение към първоначалната жалба, а са нови фактически състави – чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, чл. 281, т. 3 ГПК, чието въвеждане, като „допълнение“, след срока по чл. 283 ГПК е процесуално недопустимо. Процесуално недопустимо би било, дори и изложението да засяга допълването на основания по чл. 288 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като селектирането на жалбата е лимитирано от конкретни фактически състави, които са самостоятелни, не се кумулират и се аргументират с изложение в определен от закона срок. К. съд упражнява служебно контрол по отношение на предпоставките за процесуална допустимост на жалбата, пропускането на срока е една от тях и констатирането й обуславя прекратяване на производството по посочената жалба.
Касационна жалба № 2599/12.02.2018 г. по регистъра на ВКС е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение, след частична отмяна на първоинстанционно решение № 151 от 22.03.2016 г. по гр. дело № 703/2015 г. на СОС /Софийски окръжен съд/, са уважени искове на Д. Е. Х. и С. Е. Х., като [община] е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на Д. Е. Х. 40000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и 788 лв., обезщетение за имуществени вреди с лихва от 25.10.2014 г., а на всеки един от ищците, допълнително освен присъдените от първата инстанция по 80000 лв. още и сумата от по 20000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 25.10.2014 г., в резултат на което на 13.11.2014 г. е починала тяхната майка Е. С. Х., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2014 г. до окончателното изплащана на сумите. За да постанови този резултат САС след анализ на фактическата обстановка, установена от доказателствата по делото достига до решаващ извод за осъществяване на елементите от състава на чл. 49 ЗЗД. Въззивната инстанция обосновава отговорността на Общината с непредприемане на необходимите действия за отстраняване нарушения на асфалтовото покритие на пътя, част от Р. пътна мрежа, Общинската пътна мрежа, вътрешните улици в населените места на територията на същата община, включваща и процесния път SF 01370 – [населено място] – [населено място], чието поддържане е възложено от ответника по исковете на [фирма]. Съдът е констатирал, че тези задължения са нормативно установени, като виновното бездействие на дружеството е в пряка причинна зависимост от настъпване на вредите от произшествието. Посочено е, че вредоносния резултат не е съпричинен от ищеца Д. Х., водач на леката кола, която вследствие на пропадане на предното дясно колело в разрушената част от пътя, предизвикало въртящ момент и загуба контрол над нея, е напуснала платното и моста и е паднала в реката. Изложено е, че водачът на леката кола не би могъл да предвиди, че пътният участък е разрушен, при липса на доказателства, същият участък да е бил сигнализиран и обезопасен. Подробно са развити мотиви, съдържащи преценка на обективно съществуващи обстоятелства, разяснени с ППВС № 4/1968 г., като критерии за определяне размера на дължимите обезщетения.
В изложението се поддържа основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, като доводите са за процесуална недопустимост на въззивното решение и по – конкретно възприемане на „друга фактическа обстановка и друга правна квалификация, различна от посочената от ищците“. Касаторът твърди, че „Съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните – в този случай от ищците, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти“. Според жалбоподателят САС е квалифицирал иска по чл. 49 ЗЗД, въпреки че ищците твърдели, че вредите произлизат от вещ.
Тези доводи са несъстоятелни. В исковата молба са изложени твърдения за частично разрушаване на пътната настилка, непочистване на снега, като причина за падане на процесния автомобил в реката, както и за неподдържане на пътя, неизпълнение на задълженията по закон за поддържане на пътя, съобразно транспортното му предназначение и изискванията за движение. При определяне на основанието на исковете въззивният съд е съобразил тези обстоятелствата, формиращи фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Ето защо настоящата инстанция приема твърденията и доводите на касатора за необосновани. За пълнота на мотивите ВКС намира за необходимо да добави и следното. Процесуалната недопустимост на решението произтича от липсата или ненадлежното упражняване на правото на иск или жалба, които в конкретния случай не са доказани от касатора. Налице е право на иск по чл. 49 ЗЗД, упражнено по надлежния ред с редовна искова молба, разгледана от съдилищата при съобразяване на обстоятелствата, отразени в нея и заявения петитум. Искът е разгледан на предявеното основание, когато фактическите констатации на съда са формирани по отношение на обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба, поставящи спорното право под конкретна искова защита. В случая САС не се е отклонил от обстоятелствената част на исковата молба и в съответствие със съдържащите се в същата твърдения е квалифицирал претенцията по посочения текст на закона. Жалбите също така са упражнени при наличието на право за обжалване /подадени са в срок, от надлежни страни по делото, при наличие на правен интерес, предвид неблагоприятния за всяка от тях резултат от постановения първоинстанционен акт, срещу подлежащо на въззивно разглеждане решение. С. на апелативния съд е упражнено по предвидения в закона ред. Позоваването на решенията на ВКС е ирелевантно, тъй като САС не се е отклонил от съдебната практика, обективирана със същите актове. Не са установени данни и за другото регламентирано основание – вероятна нищожност на въззивното решение. То е постановено от надлежен орган – въззивен съд, в законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдиите, участвали в разглеждане на делото и обективира мотиви и диспозитив с ясно съдържание, поради което следва да се приеме, че отговаря на изискванията за валидност на съдебния акт. Поради това ВКС приема, че не е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.
Останалата част от изложението не съдържа основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е развил доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които отразяват неговото несъгласие с автотехническата експертиза, констатациите в документите, събрани в досъдебното производство, начина на съставяне на протокола за оглед, участието на Г. Н. от РУП – К. в разследването на произшествието. Същият е добавил и следното: „Възниква въпросът дали съдът е длъжен да се запознава с всички материали по делото и да взема отношение по тях, когато те са приложени от друг орган, макар той да не е съд, но разследвал деянието – деликт, който е предмет на делото, и когато на тези материали се гради тезата на една от страните и предмета на доказване, и дали при установяване на груби и съществени процесуални нарушения, макар и по друг закон /НПК/ от този орган, следва да вземе отношение по тях в мотивите си и следва ли да мотивира решението си въз основа на незаконно събрани доказателства от този орган“. С тази част от изложението не е въведено общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въпросът не произтича от конкретни решаващи мотиви на въззивния съд, а от становище на страната за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК и от нейното разбиране за допуснати нарушения по нормативен акт /НПК/, реализирани в друго несъдебно производство, които нямат относимост към производството по чл. 288 ГПК. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото се констатира в настоящия случай има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Такива не са и мотивирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 8006/12.09.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от [община], [населено място], против решение № 2684 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 3508/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1519/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба № 2599/12.02.2018 г. по регистъра на Върховен касационен съд, подадена от [община], [населено място] на решение № 2684 от 21.12.2017 г. по гр. дело № 3508/2016 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2 състав.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационна жалба № 8006/12.09.2018 г., подадена от [община] е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: