1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
гр.София, 03.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 124/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 497 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 794/ 2015 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 3194/ 2014 г. и по този начин са уважени предявените от Я.Г. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповеди № 50/ 29.08.2014 г. и № 460/ 29.08.2014 г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „шлифовчик” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 2 957,30 лв, както и исковете по чл.224 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск в размер 91,02 лв и по чл.128 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за м. август 2014 г. в размер 488,04 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига процесуалноправния въпрос за необходимостта от писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят е изслушал работника, както и за значението на признанието на работника за съществуването на това обстоятелство, както и материалноправния въпрос явява ли се тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190 ал.1 т.7 КТ неправомерното спиране на работа от работник в предприятие с непрекъсваем процес на работа и убеждаването на други работници да сторят същото. Според жалбоподателя въззивният съд отговорил на тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната по касация страна Ягода Д. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпросите не са формулирани ясно и конкретно, както и че твърденията за разрешаването им в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са бланкови и немотивирани. Счита, че по същество в изложението са изложени доводи за нарушения на материалния закон, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Прави възражения срещу допустимостта на жалбата, тъй като е подписана от неизвестно лице, а не от представител на ответното дружество, евентуално излага доводи за нейната неоснователност.
ВКС намира жалбата за допустима. Неоснователно се твърди от ищцата, че тя е подписана от лице без представителна власт. Съгласно изложеното в документа, обективиращ жалбата, и предвид положеният подпис, той изхожда от адвокат М. Х. М.. Същият е редовно упълномощен процесуален представител на ответното дружество (сега касатор) и може да упражни валидно от негово име правото на жалба, без да е необходимо документът да бъде подписан и от законен представител на дружеството. Поради това жалбата е допустима.
Неоснователни са и доводите, че в изложението към нея по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма надлежно формулирани въпроси като общо основание за допускане на касационния контрол. Въпросите са изрично посочени, а уточняването и прецизирането им е в правомощията на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). За редовността на изложението не се изисква касаторът да е изложил някаква по-особена мотивировка на поддържаното от него допълнително основание по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване обаче е неоснователно. Въззивният съд е приел (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на обжалваното пред него решение), че ищцата е работила по трудово правоотношение при касатора, което е прекратено едностранно от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Нарушението, което се претендира, се състои в неизпълнение и оспорване на нарежданията на прекия й ръководител и в агитация на другите работници да преустановят работа. Съдът обсъдил свидетелските показания по делото поотделно и в съвкупност и приел, че от тях не се установява преди налагане на дисциплинарното наказание от ищцата да са били взети обяснения за твърдяното нарушение. Посочил, че не са налице и писмени доказателства за това обстоятелство, нито то се признава от работника, поради което невземането на обяснения е установен факт. Поради това от правна страна съдът извел, че уволнението е незаконно и следва да се отмени само на това основание, съгласно чл.193 ал.2 КТ. Допълнил, че заповедта за налагане на наказание не е надлежно мотивирана, а единственото посочено нарушение – агитиране на другите работници да спрат работа – не е от естество да обуслови налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените от касатора въпроси не обуславят въззивното решение. Процесуалноправният въпрос не е обуславящ, тъй като съдът не е посочил в мотивите си, че установяването на факта на искането от работника да даде обяснения по чл.193 ал.1 КТ може да стане само с писмени доказателства. Въз основа на извършения от него доказателствен анализ, съдът е констатирал, че няма никакви доказателства за този факт: нито писмени, нито гласни, нито признания на страна. Поради това съдът е счел искането на обяснения за недоказано, а не само защото няма писмени доказателства за релевантния факт. Съответно въпросът може ли без писмени доказателства да се приеме този факт установен, няма значение за крайните изводи на инстанцията по същество.
Необуславящ е и поставеният материалноправен въпрос. За крайния резултат, до който въззивния съд е достигнал, няма никакво значение дали неправомерното спиране на работа от работник в предприятие с непрекъсваем процес на дейност съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 ал.1 т.7 КТ. От фактическа страна такова спиране на работата не е установено, нито пък в уволнителната заповед е посочено такова обстоятелство като основание за възникване на потестативното право на уволнение. След като работникът не е уволнен за това, че е спрял да работи, въпросът дали при евентуално спиране и убеждаване на други работници да строят същото, това би се явило било тежко нарушение на трудовата дисциплина, не е включен в предмета на делото и по него касационно обжалване не може да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, ме не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 497 от 08.10.2015 г. по гр.д.№ 794/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: