ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 709
София, 30. септември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 628/14.03.2019 на Софийския апелативен съд гр. д. № 3617/2018, с което е отменено решението от 16.04.2018 г. на Софийския градски съд по гр. дело № 2232/2017, като са уважени предявените искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Е. С. Г., представляван от адв. А. Д. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички оплаквания при обжалване на първоинстанционното решение, като в мотивите изложи съображения за неговата порочност, за доказателствената тежест за установяване на заемно правоотношение и за доказателственото значение на разписката за наличие на договор за заем, както и по материалноправните въпроси за възможността да съществува договор за заем, когато не е установено изрично основанието на поетото задължение за връщане на определена сума и за възможността да се присъди лихва, когато такава не е уговорена между страните, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата Т. Т. Т., Г. Т. Т. и Т. Г. Т., представлявани от адв. Ст. П. от САК, я оспорват като неоснователна и считат, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач Р. М. Й., представляван от адв. Ст. П., оспорва жалбата като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наследодателите на страните са сключили договор за заем, видно от представената към исковата молба разписка със следното съдържание: „Днес, 21.02.2012 г., долуподписаната В. Е. Г., получих от Р. Т. Т. сумата от 40.000,00 (четиридесет хиляди) лева, като се задължавам да я върна до 21.02.2014 г.”. Съгласно приетата съдебно-почеркова експертиза, подписът върху разписката е положен от В. Г., като изводът на вещото лице за авторството на подписа е категоричен (макар за пръв път да вижда „такава бележчица за такава сума”). Съгласно представените от ответника писмени доказателства, дъщеря му В. е боледувала от онкологично заболяване и през месец юни 2008 г. е подписала информирано съгласие за провеждане на химиотерапия, като по нейна молба трудовото й правоотношение е било прекратено поради придобиване на право на пенсия по болест. Видно от представен договор за цесия, сключен на 24.11.2017 г. между Р. Й. и Р. Т., която срещу 4.000 лева е прехвърлила вземането си по договора за заем, ведно с дължимите лихви. Цесията е била съобщена на ответника на 01.12.2017 г. и макар ищците да са поискали Й. да ги замести като ищец в процеса, поради изразеното несъгласие от страна на ответника, той е конституиран като трето лице помагач на ищците. Като неотносими са приети представените по делото доказателства, установяващи наличието на съдебен спор между ответника и третото лице помагач – Й., с когото В. Г. е живяла в продължение на години във фактическо съжителство (относно ползването на жилището на починалата), като е прието, че от тях могат да се направят само житейски, но не и правни изводи относно твърдяното заемно правоотношение. Въззивният съд е приел, че разписката съдържа всички елементи на договор за заем – имена на заемодател и заемател, размер на сумата, задължение за нейното връщане, падеж на задължението, като в нея е отразено и реалното предаване на сумата 40.000 лева. Ответникът не се е позовал на пороци на волята на починалата, въпреки че многократно е посочвал тежкото й здравословно състояние, към датата на сключване на договора за заем. Обстоятелството, че договорът за заем не е деклариран пред данъчните органи не е основание да се счита, че договорът не е бил сключен нито, че е сключен без основание, доколкото то се съдържа в самия него. Съдът е приел, че нито изразените от вещото лице съмнения относно вида на изследвания документ, нито наведените от ответника житейски съображения, касаещи взаимоотношения с третото лице помагач, обосновават извод, че между наследодателките на ищците и на ответника не е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, доколкото по делото не се спори, че получаването на сумата от 40.000 лева е удостоверено с подписа на В. Г. и същата не е била върната на Р. Т., съответно на нейните наследници. По отношение на договорената цена по договора за цесия, сключен между заемодателката Т. и третото лице Й., въззивният съд е приел, че съдържанието на този договор няма правно значение за валидността на сключения договор за заем. Предвид изложеното, предявените искове са уважени като основателни и ответникът е осъден да заплати сумата 40.000 лева главница и лихви за забава след датата на падежа – 21.02.2014 г. в размер на 12.194,89 лева, както и лихва за забава върху главницата от 40.000 лева, начислявана от 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите въпроси да обуславят изхода на делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС. С решение № 240 от 26.10.2016 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 922/2016 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че „разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума, тя не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. Наличието на разписка или друг документ, удостоверяващ плащане не освобождава платеца от законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание със свидетелски показания. Ако в разписката не е посочено основанието на плащането, по иск за връщане на даденото без основание в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил или има право да задържи полученото. С всички доказателствени средства той може да доказва какви правни и фактически действия са извършили страните във връзка с извършеното плащане (в т. ч. направени признания за факти или за обвързаност), но със свидетели той не може да докаже извършването на волеизявления, които изграждат фактическия състав на договор на стойност над 5.000 лева. Същото важи и по иск за връщане на заета сума – в тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема (или съществуването на старо задължение при новация), но също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на страните, но със свидетели той не може да докаже волеизявление на получателя на сумата, че се задължава да върне полученото в заем. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претендираното от него право. Оспорването или неоспорването на тези факти от ответника е без значение за доказателствената тежест. Твърдените правопораждащи факти може да бъдат доказани с признание от ответника и това е начин на доказване.“. Въззивният съд е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички възражения на страните и доказателствата относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани.
Въпросът за възможността да съществува договор за заем, когато не е установено изрично основанието на поетото задължение за връщане на определена сума, не е обуславящ, доколкото съдът е приел, че разписката съдържа всички елементи на заемно правоотношение, включително основанието.
По въпроса за възможността да се присъди лихва, когато такава не е уговорена между страните, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че възнаградителна лихва се дължи, ако е уговорена изрично в договора за заем, а компенсаторната лихва се дължи при всяка забава. Ако компенсаторната лихва е уговорена, тя приема формата на неустойка за забавено изпълнение.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма; както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните (напр. при поставяне или отмяна на запрещение) или за интереса на ненавършили пълнолетие деца (напр. при лишаване от родителски права, по брачни искове, искове за произход, разрешаване на разногласие между родители и др.), в които случаи също следва да бъде формулиран служебно материалноправният или процесуалноправният въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението.
Разноски в полза на ответниците по касационната жалба за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като по делото липсват доказателства такива да са били направени в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 628/14.03.2019 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3617/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.