2_769/ 21.04.2010 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.2
чл.4, ал.1, т.7
ОТНОСНО: осигуряване на собственик и управител на търговско дружество/ЕООД/, който извършваи дейност като едноличен търговец
От изложеното в запитването става ясно, че едно лице е собственик и управител в няколко еднолични дружества с ограничена отговорност/ЕООД/ и едновременно с това е и едноличен търговец. Във връзка с изложеното задавате следните въпроси: Чрез една от фирмите ли следва да се осигурява лицето, върху минималния осигурителен доход ? Или във всички фирми, върху минималния осигурителен доход до достигане на максималния осигурителен доход ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейнотопрекратяване.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
В хипотезата в която едно лице, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, в случая като собственикнаняколко ЕООД и като едноличен търговец, намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбинаи морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Въпреки, че осигуряването се извършва на едно от основанията, съгласно чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧ, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
По отношение на лицата които са вписани като управители на търговски дружества, следва да имате предвид, че на основаниечл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху „неначислени възнаграждения”указание изх.№ 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което се допълва указание 24-00-7/ 25.02.2010 г. пояснява, че неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4. ал. 1, т. 7 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени.
В този смисъл за собствениците/съдружниците/ които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол.
Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
В хипотезата прикоято едно лице извършва дейност и подлежи на осигуряване едновременно като изпълнител по договор за управление и контрол/има изплатено, начислено или определено възнаграждение/ и като самоосигуряващо се лице, осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, по реда на чл.6, ал.10 от КСО.
‘