ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 734
София, 20. октомври 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2738 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 235/05.02.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2133/2015, в частта с което е отменено решение № 4819/25.06.2013 на Софийския градски съд по гр. д. № 6830/2010, като е уважен предявеният иск за сумата 159.000,00 лева обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба поради противоправното осъществяване на конкурентна дейност на основание чл. 203, ал. 2 КТ.
Недоволен от решението е касаторът В. А. Ч., представляван от адвокат Ст. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд след връщане на делото от ВКС с указания за нова правна квалификация да даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта от съответни доказателства; за задължението му да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, както и да обсъди възраженията на страните и презюмира ли се вината на работника или служителя при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 203, ал. 2 КТ или същата следва да бъде доказана от ищеца; и по матерпиалнорлавните въпроси следва ли при определяне на размера на обезщетението за пропуснати ползи от непозволено увреждане съдът да вземе предвид само имуществените блага, които със сигурност биха постъпили в патримониума на ищеца, а не и предполагаеми такива (определяне размера на пропуснатите ползи) и как следва да бъде определен размерът на вредата (причинени загуби и пропуснати ползи), причинена на работодателя от конкурентна дейност на негов работник или служител при отговорността по чл. 45 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез управителя Я. Ж., представляван от адв. Б. Ж. от АК- В., я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и счита, че формулираните въпроси не обуславят изхода на делото и не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение от 01.03.2002 г. и ответникът е изпълнявал длъжността „Търговски управител” в офис-магазин за осветителни тела, като е имал основни задължения да контактува с клиенти и доставчици, както и да е лоялен към работодателя, включително да не злоупотребява с неговото доверие. През 2008 г. ответникът е учредил и вписал в търговския регистър [фирма], със сходен предмет на дейност, като, освен че е използвал офиса на ищеца (за което е налице влязло в сила решение, с което е осъден да му заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД), е извършвал продажби на продукти за осветление и монтаж, както с нови, така и с постоянни клиенти на ищеца, като за периода 01.01.2009 г. до 01.05.2010 г. са отчетени приходи по 53 фактури в размер на 1.036.754, 40 лева. Съдът е приел, че са налице предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на работника, тъй като е установено, че е налице умишлено причиняване на вреда чрез осъществяване на конкурентна търговска дейност при нарушаване на забраната за осъществяване на конкурентна дейност (противоправно деяние, извършено виновно предвид обективните му особености, че ответникът е съзнавал и искал настъпването на последиците, имуществени вреди, които обхващат претърпените загуби и пропуснати ползи и причинна връзка между извършеното деяние и настъпилите вреди).
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение и са решени в съответствие с практиката на ВКС.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди, въззивният съд не е обвързан от доклада по делото в първоинстанционното производство, но не прави свой доклад, а по съответно оплакване във въззивната жалба може да достигне до различни фактически констатации или правни изводи в решението.
В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
При липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага – погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на разноски и др. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.
Отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ е обусловена от наличието на една от три предпоставки: умисъл, всички форми на вината, когато деянието е престъпление и неполагане на дължимата грижа, когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, като в първите два случая формата на вината подлежи на доказване, а в третия се предполага.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 235/05.02.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2133/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.