5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр.София, 11.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5420/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Х. Й. – П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 737 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 896/ 2016 г., с което, след като е отменено решение на Пловдивски районен съд от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 22000/ 2012 г. (допълнено с решение от 22.02.2016 г.), са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Е. г. „П.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 154/ 29.10.2012 г. на директора на Е. г. П.”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – Български език и литература” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 6 544,80 лв.
Жалбоподателката повдига правни въпроси, които следва да бъдат прецизирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: процесуалноправни въпроси за задължението на съда да събере служебно доказателства за датата на изпращане по пощата на въззивна жалба, когато в товарителницата липсват данни за лицето, приело пратката; за задължението на въззивния съд да обсъди обстоятелствата по чл.189 ал.1 КТ при потвърждаване на дисциплинарно уволнение поради системни нарушения на трудовата дисциплина; за нарушението, което съдът допуска, ако потвърди заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” поради системни нарушения, ако едновременно с това е приел, че тези нарушения не са тежки; за доказателственото значение по отношение на дисциплинарните нарушения на съставени докладни записки, ако не са подкрепени със свидетелски показания; за задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни констатации и при препращане по реда на чл.272 ГПК; за нарушението, което въззивният съд допуска, когато основе решението си на обстоятелство, което не е изтъкнато и доказано от страните по делото; и материалноправни въпроси за обстоятелствата, които имат значение за определяне на тежестта на наказанието съгласно чл.189 ал.1 КТ и за относимостта им при извършени три нарушения на трудовата дисциплина; отговаря ли на изискванията на чл.195 ал.1 КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, която не съдържа данни за времето на нарушението и неговата квалификация; за необходимото съдържание на такава заповед относно индивидуализацията на нарушението; съставлява ли нарушение по чл.187 т.8 КТ поведение на работника, носещо белези на личен конфликт между него и трето лице. Според жалбоподателката по отношение на тези въпроси са налице всички допълнителни основания по т.1, 2 и 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответната страна Е. г. „П.” оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Счита, че въпросите, свързани със задълженията на съда при разглеждане на спор за дисциплинарно уволнение и с мотивирането на заповедта за налагането му са разрешени от въззивния съд изцяло съобразно установената от Върховния касационен съд обвързваща практика. Останалите въпроси са формулирани без връзка с решаващите изводи на инстанцията по същество, а освен това не се установява те да се решават противоречиво от съдилищата или да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд, след като препратил частично към мотивите на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК, изложил и собствени фактически и правни съображения. В резултат приел за установено, че ищцата е работила по трудов договор при Е. г. „П.” като учител по предмет „Български език и литература”. Срещу нея било образувано изпълнително производство за събиране на съдебно установени вземания при частен съдебен изпълнител М. О.. Последната имала син, който бил ученик в ответното училище. Седмица преди началото на месец октомври 2012 г. ищцата посетила М. О. (разпитана по делото в качеството на свидетел), държала се неуважително с нея и заявила, че ще направи всичко възможно да създаде трудности на сина й в учебното заведение. Провокирала и негативно отношение към свидетелката сред учениците, като синът на последната се чувствал неудобно от подмятанията, че майка му е изградила кантората си върху кървавите сълзи на длъжниците. През същата 2012 година ищцата събрала пари от учениците от 11-ти клас за закупуване на учебни помагала, които не поръчала. Парите възстановила на учениците в края на месец октомври, едва след като й били поискани обяснения за това й поведение. На 02.07.2012 г. и на 12.07.2012 г. на ищцата били издадени болнични листове за временна неработоспособност, които тя не представила на работодателя в 2-дневен срок, а едва на 30.07.2012 г. На 22.08.2012 г. и на 28.08.2012 г. ищцата закъсняла с явяването си на работа с повече от 1 час. Това обстоятелство е признато от нея и е удостоверено в съставена от главния счетоводител на учебното заведение докладна записка, като ищцата не е доказала твърденията си за уважителни причини за закъсненията и за получено разрешение от директора. За тези нарушения (а и за други, чието извършване съдът не е обсъждал поради изтичане на сроковете по чл.194 КТ) на ищцата са изискани надлежно обяснения по реда на чл.193 КТ. За част от нарушенията обяснения са дадени, за друга част – не, след което работодателят издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Съдът намерил тази заповед за надлежно мотивирана, защото в нея подробно е описано какво, кога и какви конкретни действия ищцата е извършила, кои нормативни актове са нарушени и по коя разпоредба на чл.126 и чл.187 КТ същите съставляват нарушения. Ищцата се ползва от предварителна закрила при уволнение, но тя е преодоляна, тъй като преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” работодателят е получил разрешение от Инспекцията по труда и съгласие от Синдикат на българските учители към К.. Като е посочил, че няма основание уволнението да бъде отменено на формално основание, съдът разгледал спора за законността му по същество. От правна страна той приел, че действията на ищцата по отношение на свидетелката О. съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като с тях се компрометира оказаното й доверие и се уронва престижа на учебното заведение, в което преподава. Събирането на пари от учениците за помагала, които не са поръчани и връщането на парите едва след изискването на обяснения от работника съдът намерил също за нарушение, тъй като това поведение е в разрез с изрично разпореждане на Инспектората на МОН. Нарушения са и закъснялото представяне на болнични листа и двете закъснения за явяване на работа. Понеже са извършени повече от три нарушения на трудовата дисциплина, налице е системност. Макар сами по себе си нарушенията да не са тежки, заедно те изразяват оформена тенденция за незачитане на трудовата дисциплина. В тяхната съвкупност тежестта на нарушенията е достатъчна, за да обуслови законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, процесуалноправният въпрос за доказателственото значение по отношение на дисциплинарните нарушения на съставени докладни записки, ако не са подкрепени със свидетелски показания, не е обуславящ. Съдът е приел за доказан факта на двукратното закъснение на ищцата с повече от един час не само въз основа на докладните записки, а и въз основа на направеното от нея признание. Поради това установяването му не е извършено само въз основа на оспорени писмени доказателства и въпросът дали това би било допустимо, няма отношение към крайното решение.
Няма такова отношение и въпросът за нарушението, което въззивният съд допуска, когато основе решението си на факт, който не е изтъкнат и доказан от страните по делото. Въпросният факт (събиране на пари от учениците за помагала, които не са поръчани) е посочен от работодателя като основание за уволнителното изявление в заповедта за налагане на наказанието и в отговора срещу исковата молба. В нарушение на коя разпоредба или изискване е този факт, е въпрос на правна квалификация, която страните не са длъжни да дават, квалификацията е задължение на съда.
Останалите въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тях има установена обвързваща практика, съобразена при постановяване на обжалвания акт. Според тази практика искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата (вж. решения на ВКС по гр. д. № 518/ 2009 г., ІV г.о. и по гр. д. № 193/ 2011 г., IV г.о.) Задължението по чл.195 ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 КТ (решение № 379/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/ 2009 г., IV г.о.) Правилото на чл.195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. В този случай липсата на пълно и подробно описание на фактическите основания за дисциплинарно наказание не би довела до опорочаване на заповедта. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 КТ и доказателствата по спора (решение № 388/ 04.10.2012 г. по гр.д.№ 205/ 2012 г., IV г.о.). Дори да е неправилна правната квалификация, дадена в заповедта за уволнение, това не обуславя сама по себе си неговата незаконност. От значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение (решение № 318/ 21.06.2010 г. по гр.д.№ 120/ 2009 г., III г.о.). Конфликтът с трето лице, съпроводен с използване на непочтителни и обидни думи в присъствието на други субекти, съставлява уронване на доброто име на предприятието (решение № 55/ 01.03.2011 г. по гр.д.№ 1972/ 2009 г., IV г. о.) В същото решение се приема, че когато системните дисциплинарни нарушения показват постоянство в укоримото поведение и липса на критичност, дисциплинарното наказание „уволнение” е адекватно на тежестта им. При системните нарушения също следва да се изхожда от критериите по чл.189 ал.1 КТ, но независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения (решение № 117/ 05.04.2012 г. по гр.д.№ 1306/ 2011 г., IV г.о.). При спор относно датата на подаване на пощенска (куриерска) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Датата на подаване на пощенска пратка може да се установи от известието за доставяне на препоръчана пратка, разписка или фискален бон, издаден от съответния куриер (определение № 838/ 13.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6433/ 2014 г., ІV г.о., определение № 252/ 21.05.2009 г. по ч.гр.д. № 102/ 2009 г., ІV г.о.) Разпоредбата на чл.272 ГПК е приложима и при частична отмяна на първоинстанционното решение, като при това положение препращането се извършва към част от мотивите на първата инстанция, касаещи било възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, било направените от нея правни изводи (решение № 10/ 04.07.2011 г. по гр.д.№ 533/ 2010 г., III г.о.).
Обжалваното въззивно решение е съобразено с така установената от Върховния касационен съд обвързваща практика, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 737 от 18.05.2016 г. по гр.д.№ 896/ 2016 г.
ОСЪЖДА Й. Х. Й. – П., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Е. г. „П.”, [населено място], [улица], 1 660 лв (хиляда шестстотин и шестдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: