ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 889
София, 10 юли 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7308 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 25.06.2013 г. по гр.д. № 13324/2010, с което е потвърдено решение № ІІ-55-100/19.08.2010 на Софийския районен съд по гр.д. № 2533/2009, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и за вредите от незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ със законни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът О. А. Н., представлявана от адв. В. П. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта със свидетелски показания да бъде установено съществуването (не и на неговото съдържание) на документ за сделка с писмена форма за валидност, които има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от адв. Р. Т. от САК и третото лице помагач К. И. Д., представлявана от адв. П. К. и Т. Д. я оспорват, като считат, че повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Съдът е приел, че отношенията между страните не се уреждат от трудов договор – няма сключен и прекратен трудово договор, а не че липсва документ, материализиращ такъв договор.
Страните са водили преговори за спогодба, поради което произодството по делото е било спряно и следва да бъде възобновено по искане на касатора от 07.07.2014 г.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не са обвързани от трудово правоотношение и ищецът не претендира нито е представил доказателства за прекратяването на такова правоотношение. Той не претендира също документът за сключения с ответника трудов договор да е изгубен или унищожен не по негова вина.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. Съгласно чл. 165, ал. 1 ГПК както съществуването, така и съдържанието на документ може да бъдат установени със свидетелски показания, ако се докаже, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Ищецът заявява, че не разполага със своя екземпляр от сключения трудов договор, а като управител на ответното дружество отговаря за съхраняването на екземпляра от договора за работодателя, като по делото няма представени доказателства за предаването на такъв документ на следващия управител. Не се твърди и не са представени доказателства за прекратяването на трудов договор, за което също е необходим писмен акт.
Ответникът по жалбата [фирма], София претендира разноски в касационното производство, но не е представил доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 25.06.2013 г. по гр.д. № 13324/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.