4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 542
гр. София,01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4955/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1135 от 02.07.2012 г. по гр.д. 1059 /2012г. Пловдивският окръжен съд е отменил решението на Пловдивския районен съд, ХІІІ граждански състав № 125/09.01.2012 по гр.д.12256/2010 г., в частта, с която е отхвърлен иска за делба на промишлена сграда с идентификатор 56784.506.1056.3 със застроена площ 9 кв.м. , на едноетажна промишлена сграда с идентификатор 56784.506.1056.4 със застроена площ 53 кв.м., построени в поземлен с идентификатор 56784.506.1056, целият с площ от 285 кв.м. с административен адрес [населено място], [улица] е допуснал делба на този имот при квоти за М. П. – 42.84/285 ид.части; за Г. П. и М. П. по 10.71/285 ид.части за всеки, за П. А. и М. А. по 47.50/285 ид.части за всеки, за М. Д. и Н. Д. – 92.17/285 ид.части общо.
П. решение на Пловдивския районен съд, ХІІІ граждански състав № 125/09.01.2012 по гр.д.12256/2010 г., е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. искове за делба на поземлен имот с идентификатор 56784.506.1056, целият с площ от 285 кв.м. , както и на построената в него сграда с индентификатор № 56784.506.1056.2 с площ от 21 кв.м.
С решение № 408 от 06.03.2013г. по гр.д.№ 1059/2012г. Пловдивският окръжен съд е отказал да поправи очевидна фактическа грешка , състояща се според твърденията в сезиращата го молба, подадена от И. А. В. в неправилно математическо изчисление на квотите на съделителите в числителя на дробта на полагащата се идеална част на всеки от тях.
Основното решение от 02.07.2012 г. по гр.д. 1059 /2012г., с което е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение е обжалвано от предявилите иска за делба съсобственици М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. с касационна жалба вх.№ 21381 от 10.08.2012г. , подадена чрез пълномощника адв. В.Боева.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В изложението за допускане на касационното обжалване, депозирано с молба вх.№ 23976 от 19.09.2012 г. е посочено, че същественият материалноправен въпрос , за който се счита, че е налице някое от основанията по чл.280 ГПК е въпросът за поделяемостта на сграда с идентификатор 56784.506.1056.2 и на поземления имот 56784.506.1056. Въпросът е неясен и следва да се доуточни, каквито правомощия ВКС има съгласно тълкуването в т.1 на ТР 1 /2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, в смисъл дали може да се придобие по давност и да се изключи от съсобствеността сграда, която няма самостоятелен статут и представлява подобрение в съсобствено дворно място. Уточнението се налага, тъй като поделяемостта на един имот е от значение за избиране на способа за извършване на делбата, а обжалваното решение е по допускане на делбата.
Така формулираният правен въпрос е относим към мотивите на съда за основателността на възражението на М. А. А. за придобиване на сграда от 21 кв.м. с идентификатор 56784.506.1056.2 по давност. Съображенията на съда са, че постройката се ползва повече от петнадесет години от семейството А. – първоначално е била работилница, а после е преустроена и в нея е изграден санитарен възел. Осъществяваната трайна фактическа власт е сведена до знанието на останалите съсобственици и те не са се противопоставили, което дава основание да се приеме, че е осъществен фактическият състав на придобивната давност.
По поставения правен въпрос се поддържат основанията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК , но е очевидно, че се има предвид 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като ал.2 на чл.280 ГПК определя критерия за недопустимост на касационното обжалване, на каквато недопустимост касаторите нямат правен интерес да се позовават по отношение на подадената от тях касационна жалба.
Съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т. 2 основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение е разрешен правен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС в периода след 1994 г. или с тълкувателни решения по реда на чл. 292 ГПК и чл. 124 ЗСВ. К. не сочат задължителна съдебна практика, на която въззивното решение противоречи, поради което поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК е необходимо поставеният правен въпрос, обусловил обжалваното въззивно решение, да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
По настоящото дело касаторите М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. обосновават противоречието в съдебната практика с мотивите на решение № 1035 от 21.10.2008г. по гр.д.№ 4406/2007г. В него се казва, че изградена в съсобствен имот барака е съсобствена на основание чл.92 ЗС, защото обектът няма самостоятелно функционално предназначение , не може да се приеме, че представлява принадлежност към основния обект в мястото , независимо от установения начин на ползване доколкото същият не е в състояние да се отрази на статута й на приращение. При тези разсъждения е направен обобщаващ извод, че второстепенната постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.46 ал.1 ЗУТ е съсобствена между страните. По настоящото дело обаче част от съделителите са се позовали на придобивна давност, каквато хипотеза не е обсъждана в цитираното решение, поради което не е налице идентичност на случаите, обуславящи необходимостта да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /решението на ВКС по гр.д.№ 4406/2007г. е постановено по отменения ГПК и не се обхваща от задължителната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
Второто решение, което е представено от касаторите е на Районния съд Д. по гр.д.№ 446/2007г., В него е прието, че всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта. Това разрешение няма връзка с мотивите на обжалваното решение по формулирания правен въпрос, защото съдът не е отрекъл правото на делба на ищците, а техните вещни права.
С оглед на изложеното касационната жалба на М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Подадена е касационна жалба от И. А. В. чрез адв. Г.Б. против решението на Пловдивския окръжен съд № 408 от 06.03.2013г. /неправилно озаглавено като допълнително/, постановено по гр.д.№ 1059/2012г., с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в квотите на съделителите.
Ответниците по тази жалба М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. са подали писмен отговор вх. № 20205 от 15.07.2013г. , в който изразяват становище, че тя не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на противоречие между обжалваното решение и представените решения на ВКС.
Решението, постановено в производството по чл. 247 ГПК няма самостоятелно значение, затова ал.4 на разпоредбата изрично препраща при обжалването му към реда, по който подлежи основното решение, а за касационното обжалване е приложима разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК.
С решението от 06.03.2013г. Пловдивският окръжен съд е приел, че с исканата поправка се оспорват по същество мотивите на съда, които не могат да бъдат поправени по реда на чл.247 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване на И. А. В. е поставен правният въпрос когато е налице противоречие между формираната истинска воля на съда и нейният израз, налице ли е фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, но по този въпрос няма противоречие между посочената съдебна практика и обжалваното решение, в което съдът е приел, че липсва противоречие между формираната воля в мотивите и отразената в диспозитива на решението.
Вторият правен въпрос е: неправилното пресмятане на квотите при делбата представлява ли очевидна фактическа грешка или представлява произнасяне по съществото на спора , което следва да бъде атакувано чрез подаване на жалба срещу решението. Поддържа се противоречие с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1128 от 20.11.2008г. по гр.д.№ 1426/2006г. В това решение е прието, че следва да се поправи диспозитивът, поради грешка, дължаща се на пресмятането на наследствена квота. От тези пестеливи мотиви обаче не може да се заключи, че всяка грешка в пресмятането подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК. Както е посочено в представените от касатора решения на ВКС по първия правен въпрос, допускането на грешка се състои в явно несъответствие на формираната воля на съда и външното й изразяване в писмения акт на решението / диспозитива/. Това несъответствие трябва да е очевидно и безспорно, а не да се извлича чрез тълкуване. В случая се поддържа, че волята на съда относно правата на съделителите е била в знаменателя на дробите, формиращи квотите в съсобствеността да бъде посочена квадратурата на имота , но съдът не бил отчел факта , че съществува разлика в квадратурата, посочена в нотариалния акт и към настоящия момент и знаменателят е следвало да бъде не 285, а 337.40. В мотивите на решението обаче изрично е записано, че в знаменателя следва да се посочи площта на имота към момента на допускане на делбата. Следователно формираната воля на съда относно съотношението , при което следва да се определят делбените квоти е ясно изразена в диспозитива и не може да се приеме, че е налице несъответствие. В този смисъл няма противоречие между практиката на ВКС и мотивите на съда в обжалваното решение, с което е отказана поправка на грешка в квотите на съделителите по съображение, че грешката във формиране на волята на съда може да се поправи само от висшестоящата инстанция по реда на обжалването поради забраната на чл. 246 ГПК съдът сам да отмени или измени решението си.
С оглед на изложеното не е налице поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и касационната жалба на И. А. В. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване по жалбата на М. Атанасова П. , Г. В. П. и М. В. П. вх.№ 21381 от 10.08.2012 г. на въззивното решение на Пловдивският окръжен съд № 1135 от 02.07.2012 г. по гр.д. 1059 /2012г. , с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХІІІ № 125/09.01.2012 по гр.д.12256/2010 г.
Не допуска касационно обжалване по жалбата на И. А. В. вх. № 12148 от 26.04.2013г. на решението на Пловдивския окръжен съд № 408 от 06.03.2013г. по гр.д.№ 1059/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: