Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1271_16_opr_288_14(4)zspzz_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
София, 27.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1271 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Д. В. срещу въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр.д. № 377 /2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката и други ищци срещу А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. и П. А. Г. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ ГПК за признаване за установено, че наследодателят на ищците Д. Д. П. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на земеделски имот в землището на [населено място],, част от имот с посочен номер по картата на възстановената собственост в землището на [населено място] индивидуализиран в решението.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна П. А. Г. не е подала писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В. съд е приел, че е предявен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Спорът е между наследници на двама братя от общо пет деца на общ наследодател, убит преди 09.09.1944 г. Такъв иск е допустим не само когато различни лица твърдят, че са собственици на един имот, но и когато се претендира възстановяване на собственост върху различни имоти в стари реални граници и има спор за местоположението им. В този случай искът е единствен способ, за да се установи на кого от страните е бил собствен имотът. В този случай страните твърдят, че участък от терена е идентичен (изцяло или отчасти) с притежаваните от тях или техните наследодатели имоти преди образуване на ТКЗС. Така и в следните решения на ВКС по гр.д. № 1287 /2009, на І г.о., по гр.д. № 1105 /2009 г. на І г.о., по гр.д. № 1385 /2010 г. на І г.о., по гр.д. № 5309 /2013 г., на І г.о. Основният спорен въпрос се явява някогашното местоположение на реституираните имоти. От решенията (на ПК) не може да се направи извод за реално съществуващи стари граници. В. съд е приел, че границите и точното местоположение на имота на наследодателя на ищците следва да бъде установено на база на ангажираните свидетелски показания и на база на налични топографски елементи, тъй като липсват документи . Свидетелските показания са събрани при оглед на място, а въз основа на тях (огледът и свидетелските показания) е изготвено и заключение на вещо лице. Съдът е приел, че процесният имот е притежаван от общия наследодател на страните (техния дядо) и представлява наследство, няма данни да е купен от наследодателя на ищците (такъв е възстановен въз основа на декларация, няма точни граници). Съдът е обсъдил свидетелските показания, свидетелите са две групи, които твърдят противоположни неща, поради което съдът приема, че ищците не доказват твърденията си. Съдът е приел също, че възражението на ищците, че на ответниците са възстановени повече права, отколкото са заявили, съответства на фактическата обстановка, но това обстоятелство няма отношение към установяване на местоположението на имота, за да се приеме, че именно в повече от възстановената площ (1.578 дка) на наследодателя на ответниците е процесната.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси:
1. Процесуалноправен : Следва ли да се приеме, че не е налице спор за правото на собственост, което и на двете страни е възстановено в стари реални граници, а само спор за местоположението на имотите на страните при наведено възражение на ищците за неправомерно възстановяване на имота на ОСЗ /ПК на ответниците в по-голям размер от доказаното от тях право на собственост на същия.
Въпросът не е обуславящ. Видно от изложението за въззивното решение, въззивният съд не приел, че не е налице спор за собственост, а обратното – че разглежда спор за собственост към минал момент с правна квалификация чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.. Който се свежда до спор за някогашното местоположение на имотите на наследодателите на страните, които са реституирани с решения на ПК и са съседни.
Към това може да се добави и че приетото от въззивния съд не е в противоречие, а е в точно съответствие с приетото в посоченото от жалбоподателите решение № 59 /01.04.2015 г. по гр.д. № 5239 /2014 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, че искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустим и в разглежданата хипотеза – когато и двете страни по спора имат възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищците твърдят,, че възстановеният в реални граници имот на ответниците е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС.
Приетото от въззивния съд не е в противоречие и с посоченото решение № 212 /30.06.2011 г. по гр.д. № 190 /2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е даден отговор на различен правен въпрос: следва ли административният орган по възстановяването на право на собственост (ПК) да се произнесе с положително решение при наличието на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в полза на ищците по този иск, при положение, че имотите са прехвърлени на трето на спора по този иск лице и до какви предели се зачита силата на пресъдено нещо на решението по иск с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ при спор за собственост между страни в това производство и трето лице.
2. Процесуалноправен въпрос : допустимо ли е да не се ценят (от съда) заключенията на СТЕ и събраните гласни доказателства, които са съответни на събраните писмени доказателства и съдът да прави предполагаеми заключения относно правото на собственост на ищците по делото
Въпросът не е обуславящ, обсъдени са както свидетелските показания, така и заключението на вещото лице, основано на тях и са изложени мотиви за това, което се приема за установено
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещните страни за присъждане на разноски за касационното производство е основателно за сумата 1 200 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.21),
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.11.2015 г. по гр.д. № 377 /2015 г. по описа на Софийски окръжен съд, г.о. по касационна жалба на Р. Д. В..
Осъжда Р. Д. В. да заплати на А. А. Д., Р. А. Д., Н. А. Н., А. Н. А. 1 200 лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.