1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София,30.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1462/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. П. Д. чрез процесуалния представител адв.Н.Г. е обжалвала въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1629 от 15.12.2017г. по въззивно гражданско дело № 2065/2017г.
Ответниците С. Н. Д., Н. Ж. Д. и Е. Ж. Д. са изразили становище в отговорите по чл. 287 ГПК, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, трети граждански състав №1969/16.06.2017 г. по гр.д.№8217/2016 г., с което е отхвърлен иска, предявен от В. П. Д. против С. Н. Д. и Н. Ж. Д. с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат изграденото стоманобетоново стълбище в северната част на съсобствения ежду страните недвижим имот – магазин с площ от 23 кв.м., заемащ първия етаж на сградата , построена в имот с идентификатор 56784.519.843.1.1 по кадастралната карта на [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцата, че процесното стълбище е построено през 2002 г. след премахване на старото стълбище без нейно съгласие и това й пречи да упражнява правото й на собственост върху магазина. Този извод е направен въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаните технически експертизи, от които съдът е приел за установено, че стоманобетонното стълбище е построено на мястото на старо дървено стълбище преди 1987г., то е единственият подход към втория етаж на сградата, не би могло да се развие като външно, тъй като от двете страни на сградата има улица и евентуалното му премахване ще лиши ответниците от възможността да упражняват правото си на собственост върху втория етаж. Съдът е приел, че извършеното през 2002 г. въз основа на одобрени проекти преустройството на втория жилищен етаж в стоматологичен кабинет, не е засегнало стълбището, както и че по начина, по който е ситуирано, то не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваната от нея идеална част от магазина на партера.
При тези мотиви на въззивния съд, поставените в т.4 изложението за допускане на касационното обжалване материалноправни въпроси , свързани със законността на строителството и приложението на §16 ПР ЗУТ не обосновават приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, защото не са обусловили решаващите изводи на съда. Съгласно т.3 от ТР 4/2015г. на ВКС, ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. При зачитане на това задължително тълкуване съдът е изследвал въпроса дали правото на собственост на ищцата е нарушено вследствие на извършени неправомерни действия от ответниците през 2002г. при преустройство на стълбището , каквито са твърденията в исковата молба и е приел, че такова преустройство не е извършвано, както и че площта на стълбището, попадаща в магазина не е увеличавана. С оглед на този краен извод не са обуславящи за делото и правните въпроси за колизията между правата на ищцата да ползва магазина и тези на ответниците да ползват притежавания от тях втори етаж от сградата.
Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поставените в т.5 от изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправни въпроси, свързани с обсъждане на събраните по делото доказателства и кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, анализирал е показанията на свидетелите и е обосновал изводите си за недостоверността на показанията на свидетеля Д. не само с неговата родствена връзка с ищцата, но и след съпоставка със събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи като частичното възприемане на неговите показания не е в противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на изложеното не са налице релевираните от касатора основания на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Като постановено в съответствие със съдебната практика, въззивното решение не е очевидно неправилно и не е налице хипотезата на чл. 280 ал.2 предл.второ ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд , четиринадесети граждански състав № 1629 от 15.12.2017г. по въззивно гражданско дело № 2065/2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: