О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 242
гр. София, 11.04.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 05 април , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1038/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. [фирма]-гр. Шумен срещу решение №130 от 29.06.2012 г. по в.гр.д. №243/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/, с което е отменено решение №11от 16.01.2012 г. по гр.д. №643/09 на Шуменския окръжен съд и е уважен искът на ДФ „Земеделие”- [населено място] предявен по реда на чл. 422 ГПК като е признато съществуването на вземане на ищеца срещу касатора за сумата от 1 271 887,32 лева-подлежаща на връщане на основание чл.8.1 от Договор №1980/07.06.2006 г. предоставена финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК-13.05.2009 г. до окончателното плащане, както и вземане за лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 17.02.2006 г. -28.05.2009 г. в размер на 582 448,79 лева и са присъдени разноски в размер на 119 233,44 лева-общо в полза на ищеца. Решението е постановено при участието на В. Н. П., П. Н. П. и Н. Н. И. като трети лица-помагачи на ответника.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че между страните по делото е сключен Договор №1980/07.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по програма С. на основание чл.23 ал.2 Наредба №6/18.05.2001 г.за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по програма С. изд. от МЗГ. По силата на този договор ДФ Земеделие е предоставила на ответното дружество безвъзмездна финансова помощ в исковия размер за осъществяване на проект:”Закупуване на оборудване за преработка на червено месо”като е превел на бенефициента сумата от 1 271 887,32 лева на 18.07.2007 г..При кандидатстването за одобряване на правото да получи финансовата помощ ответната страна е представил оферта от търговец с фирма „М.Серра” С/А със седалище в Испания, която се установява, че не е автентична, т.е. посоченият оферент никога не е изготвял и изпращал такава оферта до бенефициента на помощта. Това става ясно от доклада за нередности №138 от 17.02.2009 г. на отдел „ЕФ”, сектор „лоши вземания” към ДФ”Земеделие” и уведомление от Н. за образувано досъдебно производство №107/2008 във връзка с неистинността на офертата срещу представляващия дружеството и най-вече от съдържанието на писмо вх.№02-2600/3629/01.04.2009 г. от управителя на самото испанско дружество, с чиято оферта ответникът си е послужил, за да обоснове правото си на получаване на процесната сума. От последното се установява по категоричен начин, че от страна на посочения оферент никога не е изготвяна и изпращана такава оферта. В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил истинността на съдържанието на тези писмени доказателства. С оглед изложеното съдът се е позовал чл.4 ал.2, б.”Д” от М., ратифицирана със закон от НС относно недопустимостта на съфинансиране с помощ по С. на стойност над 10 000 евро при липса на оферти от поне трима доставчици, както и на изричната уговорка в чл.8.1 от сключения между страните договор, който предвижда връщането на получената финансова помощ, ведно със законната лихва от извършване на нарушението когато са представени при кандидатстването от бенефициента документи с невярно съдържание или подправени такива.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора : дали уговорката в чл.8.1 от Договор №1980/07.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по програма С. на основание чл.23 ал.2 Наредба №6/18.05.2001 г.за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по програма С. изд. от МЗГ следва да се прилага и за случаите, в които представянето на документи с невярно съдържание или подправени такива касае процедурата по сключването на самия договор за получаването на финансовата помощ или обхваща само подобно нарушение при изпълнението на самия договор. Твърди се, че по въпроса е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК-същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос се явява обуславящ изхода по спора, но по същия е налице задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК/ Р №112/10.09.2012 по т.д. №359/2011 на ВКС, ІІ т.о./ относно това, че разпоредбата в чл.8.1 от Договор №1980/07.06.2006 г. за предоставяне на финансова помощ по програма С. на основание чл.23 ал.2 Наредба №6/18.05.2001 г.за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти по програма С. изд. от МЗГ следва да се прилага и за случаите, в които представянето на документи с невярно съдържание или подправени такива касае процедурата по сключването на самия договор за получаването на финансовата помощ, а не само във връзка с неговото изпълнение . Следователно е отпаднала необходимостта от тълкуване на съответните правни разпоредби, като основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. От друга страна обжалваното въззивно решение, предмет на касационно обжалване е съобразено с цитираната задължителна практика. Цитираната практика на ВКС като формирана по реда на чл.290 ГПК се явява задължителна за съдилищата / т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/ и се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІІ т.о..
С оглед изложеното не е налице основание за допускане до касация, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №130 от 29.06.2012 г. по в.гр.д. №243/2012 на Варненския апелативен съд /ВАС/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.