3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 455
София, 28.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 177/2012 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. В., [населено място] срещу въззивно решение от 28.12.2011 г. по в. гр. д.№ 3842/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 19.11.2011 г. по гр.д.№ 14491/2009 г. на Софийски районен съд, 50 състав в частта, с която е уважен предявения от касаторката иск срещу [фирма] за разликата над сумата 5 484.37 лв. до 10 312 лв., присъдена й като обезщетение за неизползван годишен отпуск от общо 75 дни по договори за управление на дружеството от 25.01.2001 г. с министъра на образованието и науката и № РД-439/17.11.2005 г. с министъра на културата, като вместо него е постановено друго, с което този иск е отхвърлен за посочената разлика.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, а допустимостта на касационния контрол е обоснована по приложно поле по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
С въззивното решение е прието за установено, че на ищцата е било възложено управлението на ответното дружество с договор от 25.01.2001 г., сключен с Министъра на науката и образованието за срок от 01.01.2001 г. до 30.09.2005 г., а впоследствие, след преминаване на дружеството в сферата на културата – с договор, сключен с Министъра на културата за срок от 01.10.2005 г. до 01.10.2008 г. След изтичането му тя продължила да управлява ответното дружество до 05.12.2008 г., когато с протокол № ПР-34 Министърът изрично прекратил договора й. Съгласно т.2 от договора, при прекратяването му в нейна полза възниквало правото да получи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, който според ищцата към този момент възлизал на 79 дни от полагащия й се такъв за целия период по двата договора. За тях й било платено само за 5 дни.
Въз основа на констатациите на изслушаните пред първата инстанция две съдебно-счетоводни експертизи решаващият съд приел, че по първия договор неизползваната част от полагащия й се за този период платен годишен отпуск възлиза на 68 дни, а по втория – на 7 дни, от които за 5 от тях й е платено обезщетение и въз основа на възнаграждението й за последния месец по всеки от двата договора определил дължимия размер на обезщетението.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният в изложението въпрос прекъсва ли се правоотношението с едноличния собственик в лицето на Държавата при наличието на повече от един договор за управление е неотносим към изхода на делото. Съдът не е обсъждал този въпрос, изводите му не са основани на прекъсването и на липсата на основание да претендира обезщетение за промеждутък между тях, а е определил размера му съобразно различните клаузи в двата договора по отношение размера на предвидения платен годишен отпуск. Липсата на изложен от касаторката въпрос, който да отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчна, за да се отрече достъпът на въззивното решение до касационен контрол, без да се обсъжда наличието на сочената в изложението допълнителна предпоставка.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.12.2011 г. по в.гр.д.№ 3842/2011 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С. Г. В. да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 469.36 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: