О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр. София, 19.10.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1409 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Т. срещу решение №344 от 14.02.2017 г. по в.гр.д.№4783/2016 г. на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №6096 от 18.07.2016 г. по гр.д.№7786/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Т. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.06.2008 г., ведно със законната лихва от 06.06.2010 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху обезщетението за периода от 08.06.2008 г. до 05.06.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК: 1. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП и 2. Началният момент на лихва върху присъдено обезщетение за вреда при деликт, настъпил в резултат на ПТП.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че основните спорени по делото въпроси, са относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и относно погасяването по давност на претенцията за законна лихва върху обезщетението, считано от датата на увреждането до 05.06.2010 г. По отношение размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, съставът на САС е съобразил: 1. Вида и броя на причинените травми: счупване на лявата ключица, разположено на прехода средна-дистална-трета със слабо разместване на фрагментите, 2. Вида и продължителността на проведеното лечение – поставена имобилизация на счупената ключица и проведено медикаментозно и домашно-амбулаторно лечение, 3. Продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и страдания, установени от СМЕ – интензивни болки и страдания непосредствено след инцидента, отшумели за около 4 седмици от датата на травмата, засилващи се при движение и водещи до затруднени движения на лявата ръка, 4. Общият лечебен и възстановителен период, приключил за около четири месеца, както и установеното от заключението на СМЕ и от свидетелските показания, че заради получената травма ищцата е изпитвала неудобство и затруднения от битово естество-не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужда помощ. 5. Зарасналата накриво счупена кост и болките при пипане в областта на ключицата. 6. Установеното от свидетелските показания, че ищцата е дейна жена, както и настъпилата в нея промяна след инцидента – ищцата станала лабилна, състоянието й било тревожно около 4 месеца, като избягвала да пътува с автомобил, 7. Възрастта на ищцата към датата на инцидента – 62 години, обществено икономическите условия към датата на ПТП, стандартите на живот в държавата, както и размера на застрахователните лимити към същия момент, като съобразявайки изложеното, съдът е достигнал до извод, че за обезщетяване на доказаните в процеса неимуществени вреди, причинени на ищцата при ПТП на 08.06.2008 г., следва да бъде определено обезщетение в размер 20 000 лв. По отношение на втория спорен въпрос, съдът е изложил съображения, че при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. от датата на настъпване на съответния деликт, като отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането. Посочил е обаче, че с оглед разпоредбата на чл.111, б. „в”, пр.2 от ЗЗД и своевременно направеното от ответника застраховател възражение, както и поради обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на 08.06.2008 г., а исковата молба е заведена на 06.06.2013 г., лихви върху присъденото обезщетение се дължат за три години назад, считано от датата на подаване на исковата молба, тоест от 06.06.2010 г., като за периода от една година, 11 месеца и 28 дни, предхождащ датата 06.06.2010 г. претенцията за заплащане на лихви върху обезщетението за неимуществени вреди се явява неоснователна, като погасена по давност.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора първи въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др., изключващи наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, като касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по втория формулиран в изложението въпрос, тъй като същият, с оглед изложените в решението мотиви, не е обусловил решаващата воля на съда – както бе посочено, искът за мораторна лихва върху обезщетението за периода от 08.06.2008 г. до 05.06.2010 г. е отхвърлен не поради възприето от съда становище, че началният момент, от който по принцип се дължи лихва върху присъденото обезщетение, е различен от момента, твърдян от касатора, а поради изтекла погасителна давност по отношение вземането за лихва за част от процесния период.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №344 от 14.02.2017 г. по в.гр.д.№4783/2016 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №6096 от 18.07.2016 г. по гр.д.№7786/2013 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Д. Т. срещу ЗАД [фирма] иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди претърпени вследствие на ПТП от 08.06.2008 г., ведно със законната лихва от 06.06.2010 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва върху обезщетението за периода от 08.06.2008 г. до 05.06.2010 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.