О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 987 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. В. К. – Г. срещу решение № 8711 от 22. 12. 2017г. по в. гр. дело № 13437/2017г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение, Втори – „Д“ въззивен състав, с което е потвърдено решение от 05. 07. 2017г. по гр. дело № 5837/2017г. на Софийски районен съд /СРС/, 58 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката срещу [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при приемане, че е налице реално съкращаване на щата, че е извършен законосъобразен дължим подбор по чл. 329 КТ и че е спазена приложимата закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за всички съдебни инстанции.
Касаторката – ищца въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.„Когато въззивният съд посочва исканията на страните, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 273 ГПК, длъжен ли е да спомене всички тези искания?“; 2.“Когато въззивният съд приема за установени обстоятелствата по делото, по смисъла на чл. 235, ал. 2 ГПК, длъжен ли е да прецени всички доводи на страните, както изрично изискваше разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./?“; 3.„Допустимо ли е да се издаде и може ли да влезе в сила заповед за прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата на основание щатно разписание, което не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта?“; 4.„Допустимо ли е в заповед за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да не е уточнено нормативното основание за прекратяването – на коя от двете хипотези се базира заповедта: закриване на част от предприятието или съкращаване на щата?“ и 5.„Загубила ли е своето правно значение Наредба № 5 от 20. 02. 1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ?“. Поставя в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въпрос за законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ, който не е формулиран, сочейки разрешаването му от въззивния съд в противоречие с ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за „очевидна неправилност“ на обжалваното решение, без да излага конкретни оплаквания в какво се състои тя.
Ответникът по касационната жалба /ответник в производството/ – [фирма] подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, т.е. тя е допустима.
Въззивният съд е приел за установено по предявените искове, че ищцата е работила по трудов договор, сключен с работодател – ответника, на длъжност „зам. главен редактор“, както и че трудовият договор е прекратен с предизвестие по инициатива на работодателя /без да е спазен срока на предизвестието/, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, което основание е изписано с думи в предизвестието за прекратяване на договора. СГС е намерил за достатъчно индивидуализирано основанието за процесното уволнение, изхождайки от текста на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, което поражда конститутивния ефект на прекратяването. Счел е, че е осъществено реално съкращаване на щата за длъжността на ищцата, настъпило преди уволнението, извършено от компетентния работодателски орган /щатните бройки за длъжността на ищцата са намалени от 4 на 2 с разпореждане от 24. 11. 2016г. на управителя на ответното дружество/, както и че е извършен задължителния в случая подбор по чл. 329 КТ, обхванал всички необходими служители, заемащи същата длъжност, че са приложени предвидените в чл. 329 КТ критерии и че е налице обективно съответствие на оценката по отделните критерии с обективно проявените професионални качества и квалификация на служителите. За да направи горепосочените правни изводи, решаващият съд е обсъдил приетите по делото неоспорени доказателства: заповед на представителя на работодателя от 21. 11. 2016г. за назначаване на комисия по подбор по чл. 329 КТ с посочени законовите критерии и указания за извършване на подбора; протокол от 23. 11. 2016г. на комисията по подбор за извършен подбор с оценки за участвалите служители и подробно изложение на притежаваната професионална квалификация и качество, срочност и ефективност на изпълнение на възложената работа, и гласните доказателства, от които се установява съкращаването на процесния щат и извършването на подбора по чл. 329 КТ преди процесното уволнение, настъпило на 01. 12. 2016г. в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ. Съобразил е обстоятелствата, че в исковата молба ищцата е навела доводи само за това, че няма реално съкращаване на щата преди уволнението и ако се представят документи за това, те са изготвени след уволнението, както и че за първи път в последното с.з. пред първата инстанция е посочила, че страда от „диабет“ и се ползва със закрилата на чл. 333 КТ, при което е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че горепосочените доводи са преклудирани /незаявени в исковата молба и в първото с.з. пред първата съдебна инстанция/, поради което са извън предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищцата не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на конкретния правен спор. Всички пет въпроси, въведени като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, доколкото в последното са обсъдени всички относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства, както и заявените в рамките на преклузивните срокове по ГПК обстоятелства и искания на страните. Въззивният съд нито е приел, че съкращаването на щата на ищцата, извършено с разпореждане на управителя на ответното дружество от 24. 11. 2016г. следва по време прекратяването на процесното трудово правоотношение, нито че е останало неиндивидуализирано основанието за процесното уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 2, т. 2 КТ. Напротив изложил е фактически и правни изводи, изцяло съобразени с константната и безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, че съкращаването на щата е реално осъществено преди прекратяването на трудовия договор, настъпило по инициатива на работодателя в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, при която предизвестието за прекратяване, а не заповедта за прекратяване, разполага с конститутивен ефект по отношение на конкретното уволнително основание и следващите се правни последици. Поради това е достатъчно уволнителното основание да е индивидуализирано в предизвестието за прекратяване чрез посочване на конкретната хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата или закриване на част от предприятието, което е сторено по процесното правоотношение. Неосъществяването както на общото, така и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице и по отношение на петия въпрос за необсъдена и приложима закрила по чл. 333 КТ. Навеждането на това основание за незаконосъобразност на процесното уволнение за първи път в последното с.з. пред първата съдебна инстанция, като преклудирано не е обсъждано, поради което е останало извън предмета на спора, а същевременно изводът за настъпилата преклузия е изцяло съобразен с константната практика на ВКС, формирана по чл. 290 ГПК и обективирана в решение № 258 от 01. 07. 2015г. по гр. д. № 909/2015г. на Четвърто г.о. и цитираните в последното решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Според последната, ищецът по иск за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти, само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. С оглед диспозитивното начало, установено с чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, който представлява основание за прекратяване от страна на работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не е наведен такъв довод за незаконност на уволнението и съдът няма право да го разглежда.
По отношение на въпроса за законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ следва да се посочи, че той не е формулиран съобразно изискванията на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо този въпрос важи изложеното по – горе за петия въпрос на касаторката, като необуславящ спрямо изхода на делото, доколкото ищцата не е навела в исковата молба и в първото с.з. пред първата инстанция довод за неизвършен или незаконосъобразно извършен подбор по чл. 329 КТ. Освен това преценката за извършения подбор на въззивния съд е съобразена със задължителните разрешения, дадени в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, като изводът за съответствие на оценките за отделните служители, дадени от комисията по подбора, с реалните качества на служителите, е обоснован с установеното от ангажираните от носещия тежестта за доказване законосъобразността на подбора ответник писмени и гласни доказателства за подбора.
Касаторката релевира в касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да конкретизира в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторката не е изложила аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8711 от 22. 12. 2017г. по в. гр. дело № 13437/2017г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, Втори – „Д“ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.