4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София, 24.04. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1450/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№68004/25.6.2012 г., подадена от ответниците по исковата молба Х. Н. Р. и М. И. Р., и двамата от [населено място], област С. З., приподписана от адв. М. Ш., против въззивно решение от 21.3.2012 г. по гр.д.№5653/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав.
С обжалваното решение е отменено решение №І-32-17/13.4.2010 г. по гр.д.№23692/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, 32 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Е. Б. от [населено място] против Х. Н. Р. и М. И. Р., и двамата от [населено място], област С.З., с правно основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.82 ЗЗД, за сумата 4282,50 евро – вреди от неизпълнение на договор/като част от 42825 евро – цена по договора/. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела за оборена от ищцата официалната удостоверителна сила на нотариален акт за покупко-продажба, относно факта, че пълномощникът на ищцата е получила сумата 42825 евро, поради което е налице неизпълнение на договора спрямо продавача. Въззивната инстанция е изложила извод, че твърдението на купувача Р. за заплащане на исковата сума в брой срещу разписка на пълномощника на продавачката не е доказано от приетата по делото разписка, тъй като се отнася за друг имот, по който продавачи са пълномощникът И. П. и Е. П.. Поради това е приета за оборена официалната удостоверителна сила на нотариалния акт, поради което е налице неизпълнение на договора от страна на купувача по отношение на продавача.
В изложението на касационните жалбоподатели по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице материалноправен въпрос от значение за спора, а именно “Допустимо ли е единствено поради промяна в начина на плащане на цената на недвижим имот, определен в едностранна сделка по упълномощаване от страна на продавача, извършеното различно като начин от купувача и прието от пълномощника на продавача плащане/видно от изявлението му в официалния свидетелстващ документ – нотариалния акт за покупко-продажба/, да се приеме за неосъществено от него, както и неразривно свързания с него въпрос – необходим ли е документ, доказващ извършеното в нотариалното производство преди дата 01.7.2011 г./, с оглед текста на чл.25, т.10 ЗННД/ плащане освен изявлението в самия нотариален акт за това.”. Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се прилагат решения на ВКС и други съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Д. Е. Б. и третото лице – помагач И. П., посредством процесуалните си представители, съответно адвокати Б. и С.., са депозирали отговори по смисъла на чл.287 ГПК. Ответницата по касация Д. Б. претендира деловодни разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговорите на ответницата по касационната жалба и на третото лице – помагач намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване независимо, че изложението съдържа формулиран въпрос. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Според същото тълкувателно решение задължение на касационния жалбоподател е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода от спора, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Поставеният от жалбоподателите въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение, тъй като СГС е приел, че твърдението на купувача – касационен жалбоподател в настоящото производство, за заплащане на исковата сума в брой срещу разписка на пълномощника на ищцата не е доказано. В случая изводите на въззивния съд не са относно промяна в начина на плащане на цената на недвижимия имот, а до недоказване на това твърдение. Освен това въззивната инстанция не е изложила извод за необходимостта от документ, доказващ извършването на плащане.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 400 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.3.2012 г. по гр.д.№5653/2011 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, по касационна жалба, вх.№68004/25.6.2012 г., подадена от ответниците по исковата молба Х. Н. Р. и М. И. Р., и двамата от [населено място], област С. З., приподписана от адв. М. Ш..
ОСЪЖДА Х.Н. Р., ЕГН – [ЕГН], и М. И. Р., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място], област С. З., [улица], да заплатят на Д. Е. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: адвокат К. Б. – [населено място], [улица], ет., кантора №, деловодни разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: