2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София, 14.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1971 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. против решение № 713/26.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3569/2017 г. от 4-ти състав на САС.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата от 8 000 лева.
Съдът е приел от фактическа страна, че против ищеца са повдигнати две обвинения за извършване на престъпления, за всяко едно от които се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Първото наказателно производство е образувано на 16.04.2010 г., като е приключило на 11.04.2014 г. с оправдателна присъда на ОС – Благоевград, а второто е образувано на 23.03.2011 г. и е приключило на 30.06.2015 г. с постановление за прекратяване.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, въззивният съд е приел за установено, че в резултат и на незаконното обвинение за престъпленията, за което впоследствие е бил оправдан, съотв. наказателното производство е било прекратено, на които е основан искът (при наличие и на друго обвинение, което не е част от основанието на иска), емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, в т. ч. същият е бил в стрес, чувствал се е унизен, изолирал се е от близките си, вкл. и от своето внуче, както и от познати, изпитвал е неудобство пред хората, които обсъждали обвинението, изпитвал и присъщите на човек, подложен на наказателна репресия, безпокойство и страх, че ще бъде несправедливо осъден; било уронено и името му пред обществото чрез медийно разгласяване на обвинението. Тези последици са закономерен (обичаен) резултат от повдигането на обвинението. Въззивният съд е съобразил периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети действия по наказателно преследване, – общо период от 4 години, през който спрямо него не е определяна мярка за неотклонение, ограничаваща гражданските му права, както и, че за престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и лишаване от права. Посочено е, че при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди – неблагоприятно отражение върху психиката на човек, – които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). За да определи по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД), въззивният съд е взел предвид и че макар положението на несигурност в течение на наказателното производство и характера на обвинението да се е отразило неблагоприятно върху ищеца, то той не е доказал твърденията си с главно и пълно доказване, че повдигането на обвинението (стресът от него) е довело до развитие на хипертония. Въззивният съд е взел предвид и че по делото не е доказано пълно и главно, като се изходи от приетите за установени в първоинстанционното производство факти, настъпването на специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретните обвинения, в предмета на делото, и от процесуалните действия, извършени с участието на пострадалия (на които, вкл. и на броя на явяванията пред компетентните органи, не е придадено нарочно значение в исковата молба), в т. ч. не е доказано реално негативно отражение на обвинението върху професионалното му развитие (освен засягането на името му и като професионалист), изразяващо се в „преместването” на ищеца на друга длъжност (което дори и предположимо с оглед предмета на обвиненията в сферата на професионалната реализация на ищеца пак следва да се докаже). Прието е, че отговорността на държавата чрез ответника следва да бъде ангажирана за установените в производството вреди. За доказаните неблагоприятни последици от процесните незаконни актове, чието репариране се претендира в настоящото производство, дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, който не е бил осъждан и няма данни да е бил в досег с правосъдието, възлиза на 8 000 лв., според състава на въззивния съд, определен по критериите на чл. 52 ЗЗД.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се поставят правни въпроси, във връзка с приложението на чл.52 ЗЗД, оценката на неимуществените вреди и съдържанието на понятието справедливост. По тези правни въпроси също е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Съобразяването на тази практика от въззивния съд води и до липсата на соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1460 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 713/26.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 3569/2017 г. от 4-ти състав на САС.
ОСЪЖДА П. да заплати на Д. Р. Д. сумата 1460/хиляда четиристотин и шестдесет/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.