2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
гр. София, 14.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2426 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Ж. против решение №57/24.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 1482/2016 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявения иск с правно основания чл.87, ал.3 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска.
В мотивите си, въззивният съд е приел, че обемът и съдържанието на поетите задължения с договора, следва да се определи чрез тълкуване на волята на страните, изразена в договора, тъй като съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона. Заедно с това обаче обемът и характерът на грижите трябва да отговаря на конкретните нужди на кредитора, защото специфичната социална цел на договора е да се задоволят потребностите на кредитора и да му се осигури спокоен начин на живот. Прието е, че до началото на 2014 г. прехвърлителят се е движел сам, можел е да пазарува, ходел е из града, пътувал е, а приобретателят и майка му са го посещавали, за да чистят къщата и да я подготвят за зимата и не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че не установяват случай, при който прехвърлителят да е имал нужда от гледане и издръжка, които да не са били осигурени от приобретателя, като на основание този фактически извод е приел от правна страна, че грижите са съответствали на нуждите на кредитора, поради което не може да се приеме, че договорът не е изпълняван. В това отношение съдът се е позовал на конкретни свидетелски показания, като е приел наличие самостоятелност на прехвърлителя и неговата лична потребност да се справя сам доколкото му е възможно с бита си. В края на живота на прехвърлителя когато и с оглед на неговата напреднала възраст, съдът е приел, че нуждите му са били променени е била наета болногледачка, която е съдействала за неговото по-добро обгрижване и комфорт. Във връзка с доводите във въззивната жалба по отношение на съдебномедицинската експертиза, съдът не е възприел за обосновано заключението в частта му, в която вещото лице сочи, че още от 2010 г. прехвърлителят не е можел да удовлетворява дори най-елементарни негови потребности без чужда помощ тъй като този извод на вещото лице противоречи на всички гласни доказателства по делото, които сочат, че са виждали прехвърлителя до началото на 2014 г. подвижен, бил е адекватен, пътувал е, като е прието, че прехвърлителят не е можел да се грижи за себе си едва от началото на 2014 г., което се пътвърждава и от вещото лице. Прието е, че грижите за прехвърлителя са били полагани заедно от ответника и неговата майка /дъщеря на прехвърлителя/, но е неоснователно възражението във въззивната жалба, че помощта на свидетелката не е релевантна към изпълнението на договора и че задължението е единствено за ответника тъй като нямало подобна клауза в договора. Прието е, че личният елемент е действително много силен при сключване на подобен вид договори и квалифицира като незаместимо поетото по алеаторния договор задължение за гледане и издръжка, като е направен извод, че кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение, предоставено му от трето лице, ако няма постигната подобна уговорка между съконтрахентите, но е прието, че по делото няма данни кредиторът по договора да не е приемал изпълнението на задълженията на ответника и чрез неговата майка, която формално не е длъжник по договора.
Въз основа на горното, съдът е приел, че ответникът както лично така и чрез трети лица – подпомаган от своята майка и от болногледачка е изпълнявал договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на прехвърлителя, осигурявайки му спокоен живот, съобразно предпочитанията му. Прехвърлителят е приемал този начин на изпълнение, отговарящ на установените му навици – живее самостоятелно, в отделно домакинство, здравословното му състояние не е налагало непрекъснати грижи, поради което ответникът помага при възникнала нужда – пазарува хранителни продукти, чисти, приготвя зимнина, носи лекарства, вика „Бърза помощ“. В тази връзка съдът е отчел обстоятелството, че здравословното състояние на прехвърлителя в последните шест месеца от живота му действително е налагало да бъде обгрижван непрекъснато, но очевидно съобразявайки се с желанието му да живее самостоятелно и да не се мести ответникът е престирал грижи и издръжка лично и чрез трети лица, в обем достатъчен за точното изпълнение на договора. На това прехвърлителят не се е противопоставял приживе, нито е изразявал недоволство от получаваните грижи и внимание, като между страните по договора са се запазили близките и нормални взаимоотношения, изградени на основата на взаимно уважение. Въззвният е приел, че обстоятелството, че ищцата, дъщеря на прехвърлителя, също е полагала известни грижи за него свидетелства за изпълнение на нравствения дълг на дете към родител, но не е годно да обуслови неизпълнение на договора за издръжка и гледане, като аеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем – на прехвърлителя са били осигурени грижи и издръжка съобразно нуждите му.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, което според касатора са разрешение при наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първия поставен правен въпрос е, следва ли съдът конкретно, изрично и детайлно да посочи какъв обем от грижи включва неделимото задължение за издръжка и гледане. В тази насока се твърди противоречие с цитирани в изложението решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. В случая, съдът е посочил какъв е обема от грижи, от които се е нуждаел конкретният прехвърлител по алеаторния договор, като е съобразил фактите по спора, касаещи състоянието му и необходимостта от грижи и издръжка и с оглед тази обосновка е определил и обема от грижи, от които се нуждаел прехвърлителят. Търсеното от касатора противоречие не е налице, тъй като за различните казуси, по които се е произнесъл с цитираните решения ВКС, както и настоящия случай, фактите са различни, като с оглед именно различията във фактите по конкретните спорове, изводите от правна страна са различни. Въпросът е фактически, доколкото именно фактите по отделните дела са различни, като в конкретния случай съдът не се е отклонил от задължението си да посочи в конкретния казус какъв е обема от грижи, от които се е нуждаел прехвърлителят.
Вторият и третият правен въпрос са поставени извън възприетото от фактическа и правна страна от въззивния съд. Съдът не е приел от фактическа страна, че е налице рядко и нерегулярно предоставяне на грижи от страна на приобретателя, както и нередовни грижи от страна на същия, за да е налице противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Съдът е приел, че са полагани редовни и постоянни грижи за прехвърлителя, като в тази насока липсва противоречие със задължителната съдебна практика. Проверката на фактите по спора, т.е. дали решението е обосновано, дали действително възприетата от съда фактическа обстановка съответствува на установеното по спора от събраните доказателства, е недопустимо да се осъществява в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността на съдебното решение, като негов порок, не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необосноованост следва да се преценява едва при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПРК, а не по чл.280 ГПК. Същото се отнася и за третия поставен правен въпрос, тъй като съдът, в своите мотиви е приел, че прехвърлителят е приемал грижите, полагани от трети за договорните отношения лица, като проверката на този факт и недопустимо да се извърши в настоящото производство, а съдът не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, доколкото не е приел, че не е налице приемане на тези грижи в изпълнение на договора, но въпреки от това, договорът е бил изпълняван.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на 1400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №57/24.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 1482/2016 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА М. Д. Ж. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на П. Р. И. съдебен адрес [населено място], [улица], офис №7 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.