О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
гр.София, 25.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6279 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.05.2013г. по гр.д.№2170/2013г., с което ГС София е уважил искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – “Б.”, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът А. А. В., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменил уволнението на ищеца А. А. от длъжността “видеотехник” в дирекция “Технологии и технически средства”, Производствен извънстудиен комплекс, сектор “Подвижни телевизионни станции”, извършено със заповед № 1074/20.07.2011 г., като на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ го е възстановил на предишната длъжност и му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 2 608,20 лв., заедно със законната лихва от 16.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.
Прието е за установено по делото, че между страните, а това е видно и от представените заповеди № К-752/3.05.1978 г. и № 1905/11.12.1978 г., допълнително споразумение № 1719/14.08.2006 г. и заповед № ЧР239/15.06.2010 г., е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността “видеотехник” в дирекция “Технологии и технически средства”, Производствен извънстудиен комплекс, сектор “Подвижни телевизионни станции”. Установено е, че това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 1074/20.07.2011 г. на Генералния директор на Б., издадена на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 21.07.2011г., а същата е връчена на служителя срещу подпис на 20.07.2011г. и в нея се съдържа разпореждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазения срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен отпуск.
Прието е за установено, че има влязло в сила ново щатно разписания и със заповед № 121/1.04.2011 г. на Генералния директор на Б., издадена на осн. чл. 329, ал. 1 КТ, са назначени комисии за извършване на подбор за съкращаване на редица длъжности в различни дирекции. От представен по делото протокол от 08.04.2011 г. за извършен подбор по реда на чл. 329 КТ е видно, че поради наличие на еднакви длъжностни характеристики е извършен общ подбор на служителите от сектори “П.” и “Видео и звукови системи и комуникации”, заемащи длъжностите “видеоинженер” и “видеотехник”, като са предложени за съкращаване общо 14 служители, получили най-ниска комплексна оценка, а именно – 1 служител от длъжността “видеоинженер”, 4 служители от длъжността “мачтовик” и 9 служители от длъжността “видеотехник”, измежду които и ответника по жалба – ищец А. А. с комплесна оценка 63 точки, като видно от приложението към протокола са сравнени всички служители, заемащи посочените длъжности, по посочените критерии.
С протоколно определение от 09.03.2012 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че последното получено от ищеца пълно месечно брутно трудово възнаграждение е в размер на 869,40 лв., както и, че жалбоподателят е изплатил на ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ в посочения от ответника размер. В съдебното заседание на 09.03.2012 г. е извършена констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, в която е вписано, че след процесното уволнение няма записване за започване на работа по друго трудово правоотношение.
Съдът е приел, че съкращаване на щата е налице, като новото щатно разписание е утвърдено от компетентен орган – Управителния съвет съгласно чл. 62, т. 4 ЗРТ. Приел е също така, че в случая извършването на подбор е било задължително, тъй като от общо 18 служители, заемащи длъжността на ищеца в сектор “П.”, е следвало да останат по новия щат 16 служители, като същевременно, не е имало пречка работодателят да упражни и правото си на подбор, като извърши подбор и с други сходни длъжности, които частично също се съкращават, а именно – с длъжности “видеотехник” в други сектори на същата дирекция. Установено е, че такъв подбор е бил извършен между заемащите длъжностите “видеотехник” в сектор “П.” и сектор “Видео и звукови системи и комуникации”, но в противоречие с чл. 329 КТ в този подбор не са били включени всички служители, заемали тази длъжност, тъй като видно от представеното допълнително споразумение № 210/15.06.2010 г. длъжността “видеотехник” е заемал и служителят Я. К. М., който обаче не е бил включен в сравняваните при подбора лица, а напротив – сам ги е оценявал, като член на комисията по подбор.
Съдът е приел също така, че в тежест на жалбоподателят- работодател е било да докаже правилността на крайната преценка, т. е. да докаже, че действително ищецът е имал по-слаба квалификация и е работил по-лошо , отколкото предпочетените при подбора служители, за които е определено да останат на работа. За доказване на правилността на констатациите жалбоподателят е ангажирал показанията на свидетели, но съдът е счел, че те установяват главно процедурата по подбора, но не изнасят почти никакви конкретни данни за качеството на работа, за професионалните знания и умения на ищеца и на другите сравнявани служители. С оглед на тези данни съдъте приел, че работодателят не е доказал, че законосъобразно е извършил подбор по чл. 329 КТ, което води до незаконност на уволнението.
Като е счел за основателен искът с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ, съдът е уважил като основателни и исковето с правно основание чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли въззивният съд да се произнесе за порок на уволнението, който не е въведен от ищеца с исковата молба, представлява ли процесуално нарушение липсата на доклад в първата инстанция и колко конкретни трябва да са указанията по разпределение тежестта на доказване, има ли задължение въззивния съд да изготви нов доклад и какви са правомощията на въззивния съд с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.269 ГПК, има ли право съдът да прецени заинтересованост на свидетел по делото и при определяне кръга от лица, които следва да се включат в подбора имат ли значение мотивите на работодателя, респ. неговото обосновано решение да не включи определени лица в подбора. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 27.06.2012г. по гр.д.№1259/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС, касаещо точното приложение на разпоредбата на чл.79 ЗЗД, решение от 22.06.2010г. по гр.д.№759/2009г., ІV г.о. на ВКС по въпроса за правомощията на въззивния съд, решение от 22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г., ІV г.о. на ВКС за задължението на съда да прецени заинтелесованост на свидетеля и решение от 22.12.2011г. по гр.д.№38138/2011г. на РС Софияза правото на подбор на работодателя.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. По въпросите за това представлява ли процесуално нарушение липсата на доклад в първата инстанция, колко конкретни трябва да са указанията по разпределение тежестта на доказване, има ли задължение въззивния съд да изготви нов доклад и какви са правомощията на въззивния съд с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.269 ГПК съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, която към настоящия момент е немерила израз и в даденото разрешение в т.2 на ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС, където е прието, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Прието е, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
По въпросите може ли въззивният съд да се произнесе за порок на уволнението, който не е въведен от ищеца с исковата молба и има ли право съдът да прецени заинтересованост на свидетел по делото настоящия състав намира, че същите не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и съобразно даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Същите не са от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По въпроса при определяне кръга от лица, които следва да се включат в подбора имат ли значение мотивите на работодателя, респ. неговото обосновано решение да не включи определени лица в подбора също не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На същият съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, намерила израз в ТР № 3 / 16.01.2012 г. по тълкувателно дело № 3 /2011 г. на ОСГК на ВКС и в решение от 04.06.2012г. по гр.д.№1369/2010г.,ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В същата се пирема, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като задължение за извършване на подбор възниква при съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата еднородни длъжности – работодателят следва да сравни квалификацията и нивото на справяне с работата между всички, изпълняващи идентични трудови функции, като извършването на подбор обуславя законното упражняване на правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.05.2013г. по гр.д.№2170/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: