О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1540
София, 08.12. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №719/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма] – София, против въззивно решение №931/03.12.2010 г. по гр.д.№372/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 30.01.2010 г. по гр.д.№984/2002 г. на СГС, І ГО, 9 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД от Ж. Р. за сумата 12522 лева, и на Ж. А. и С. А. за по 7513,21 лева, ведно със законната лихва върху тези суми и вместо това ответникът по исковата молба е осъден да заплати на посочените лица визираните суми, ведно с лихви и разноски. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател твърди, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика/задължителна или незадължителна/. Сочи се, че съгласно чл.59 ЗЗД, всеки който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Твърди се, че успешното провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника като обогатяването и обедняването трябва да са взаимно обусловени, т.е обогатяването на едно лице да става за сметка на другото. Застъпва се становище, че обедняването и обогатяването са неразделен резултат на едно и също действие или събитие, а необходимо изискване за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Навежда се довод, че при хипотезата на чл.59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му се върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването, като правото на иск възникна само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити. Сочи се че искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен – той е предоставен разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи когато той не може да се защити, нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По нататък в изложението се твърди, че исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД обхващат три конкретни различни фактически състава, а чл.59 ЗЗД има предвид отделен общ и субсидиарен на тях фактически състав, както и когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава по чл.55, ал.1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД, чиято хипотеза обаче не кореспондира с установеното по настоящия казус, т.е. по настоящото дело не се установява приложното поле на разпоредбата на чл.59 ЗЗД. Приложено е решение на Дуловския районен съд.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответниците по касация – Ж. Р., Ж. А. и С. А., посредством процесуалните си представители – адвокати Г. и П., са депозирали отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че то не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на изложението не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. По естеството си изложението представлява неколкократно повторение на теоретичната постановка на института на неоснователното обогатяване като едва в края на изложението се навежда довод, че е разгледан непредявен иск. Доколкото това може да се възприеме като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то той е ирелевантен за процесния казус, тъй като от изложеното в исковата молба е видно, че предявените искове са с правно основание чл.59 ЗЗД, и като такива са разгледани от двете предходни инстанции.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №931/03.12.2010 г. по гр.д.№372/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, по касационна жалба, вх.№329/17.01.2011 г., подадена от [фирма] – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: