6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №469/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Н. И. – процесуален представител на ищците Л. Д. К. и И. Б. К., и двамата от [населено място], против въззивно решение №886/22.11.2011 г., по гр.д.№217/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 4 състав.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 23.10.2007 г. по гр.д.№381/2004 г. по описа на Софийския градски съд, І отд., 5 състав, като е приел, че към момента на прехвърляне на правото на строеж обектите вече са били изградени и съдът не следва да се произнася, тъй като искове с такова основание не са били допуснати за разглеждане в настоящото производство. Приет е също така за неоснователен довода за ищците, че процесния договор е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.137, ал.1, т.7, във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ. Изцяло са споделени изводите на първата инстанция затова, че не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателите, че т.к. в нотариалния акт, с който е извършена процесната сделка, че е отбелязано, че при изповядване на същата да е представен протокол за вземане на решение по чл.137, ал.1у, т.7 ТЗ. Съдът е установил, че в самия текст на нотариалния акт изрично е посочено, че ищцата се явява в качеството й на едноличен собственик на дружеството, че страна по сделката е [фирма], представлявано от В. Р.., а обстоятелството,у че не е представено писмено оформено решение е ирелевантно за действителността на сделката, доколкото това изискване не е установено от законовите разпоредби. Прието е, че с полагането на върху нотариалния акт, който обективира изразената от В. Р. като едноличен собственик на капитала на [фирма] воля за прехвърляне на вещни права, следва да се приеме, че е налице взето решение за това в писмена форма – волята на едноличния собственик е инкорпорирана в писмен документ, който е подписан от него. Съдът е изразил изводи за неоснователност на твърдението, че изискването за писмена форма взетото решение за отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях към датата на сключване на процесната сделка произтича от разпоредбата на чл.55 ТЗ, като не може да се приеме че систематическото тълкуване на тази норма вменява задължителна писмена форма на решенията по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ, в редакцията им към 12.7.1996 г.
Въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на доводите за смесване на правомощията между различните органи на управление на дружеството с ограничена отговорност, както и на доводите, че с процесната сделка са нарушени императивни разпоредби, част от европейското законодателство.
В заключение към мотивите си САС освен изложеното САС е приел, че възможността да се оспорва валидността на сделка поради порок на волята принадлежи единствено на лицето, чиято воля е опорочена, като трето лице не може да се позовава на такъв порок поради това, че пред съд не могат да се предявяват чужди права, освен в изрично предвидените в закона случаи.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК на въззивното решение. Сочи се, че постановеното от САС решение е в противоречие на съдебната практика и в същото време съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а това е въпросът свързан с приложението на императивни разпоредби, които са част от европейското законодателство и които не са решени от българските закони или даденото решение по българското законодателство е различно от това по европейското и то в периода на така нареченото присъединяване на Република България към държавите-членки на Европейския съюз.
По нататък в изложението се твърди, че във връзка със задължението на Република България да уеднакви законодателството с това на страните-членки на Европейския съюз, отнасящо се до регламентиране на търговските дружества се е наложило промяна на чл.147 ТЗ, отнасящ се до управление на Е.. Излага се становище, че до 2000 година е нямало изрично изискване решенията на едноличния собственик на капитала на дружеството да бъдат оформени писмено и да бъдат записани в книгите на търговското дружество, а това задължение се е породило с изменението на ТЗ, ДВ, бр.84 от 2000 г. От друга страна се твърди, че , че и преди законовата промяна, едноличният собственик и управител на Е. е имал тези задължения, като те произтичат на първо място от нормата на чл.55 ТЗ и на второ място, от факта, че Република България е ратифицирала “Европейското споразумение за асоцииране на България”. Досежно споразумението се сочи, че в него са уточнени и фиксирани правата на ОС на капиталовите дружества, както и управлението на Е., и в него е залегнало императивното изискване решенията на едноличния собственик на дружеството да бъдат протоколирани в писмен вид и да бъдат записани в търговските книги., както и изискването за разграничаването на правата и отговорностите на едноличния собственик на дружеството и неговия управител. Във връзка с това се твърди, че неправилно САС е приел, че текстовете на ратифицираното споразумение нямат задължителен характер, тъй като те уреждат отношенията между Република България и Европейската общност и нейните страни-членки, свързани с постепенното интегриране на България в общността и създаване на законодателство, което да съответства на това на страните-членки на ЕС.
Твърди се, че в края на съдебното решение САС е записал, че възможността да се оспорва валидността на сделка поради порок на волята принадлежи само и единствено на лицето, чиято воля е опорочена, като трето лице не може да се позовава на такъв порок поради това, че пред съд не могат да се предявяват чужди права, освен в изрично предвидените от закона случаи. Досежно това се застъпва становище, че съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и този въпрос е мотивирал съдебния състав за постановяване на атакуваното решение. Въпросът, който се поставя е може ли трето лице да оспори редовността на дадена сделка и да иска прогласяване на нищожност, ако последната произтича от порок във волята на една от договарящите страни. Твърди се, че ако трето лице има правен интерес от прогласяване на тази нищожност, то има право да поиска от съда нейното прогласяване.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация К. Я. Г. – Г., посредством процесуалния си представител – адв.С., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Останалите ответници по касация – Н. Б. Г. и [фирма] – София, не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация К. Я. Г.-Г. намира следното:
Поставеният в края на изложението въпрос – “Може ли трето лице да оспори редовността на дадена сделка и да иска прогласяване на нищожност, ако последната произтича от порок във волята на една от договарящите страни ?” не е решаващ за изхода от спора. Действително в мотивите на решението си въззивната инстанция е посочила, че освен изложените мотиви, възможността да се оспорва валидността на сделка поради порок на волята принадлежи единствено на лицето, чиято воля е опорочена, като трето лице не може да се позовава на такъв порок поради това, че пред съд не могат да се предявяват чужди права, освен в изрично предвидените в закона случаи. Това обаче не са решаващите мотиви на САС. В. извод е направен извън посочените по-горе в настоящото изложение решаващи мотиви на въззивното решение. Поради това по посочения въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В останалата част изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението в тази част не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Относно направеното от ответницата по касация – К. Я. Г. – Г., искане за присъждане на разноски за настоящото производство съдът намира, че такива не й се дължат, тъй като доказателства за тяхното извършване не са представени, нито с отговора по чл.287 ГПК, нито самостоятелно.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №886/22.11.2011 г., по гр.д.№217/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 4 състав, по касационна жалба, вх.№11738/27.12.2010 г., подадени от адв. Н. И. – процесуален представител на ищците Л. Д. К. и И. Б. К., и двамата от [населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. С. – процесуален представител на ответницата по касация К. Я. Г. – Г. от [населено място], за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: