О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 07.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №952/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр. чл.295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. на в. р. – против въззивно решение №694/09.02.2011 г. по гр.д.№11595/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е отменено решение от 17.10.2006 г. по гр.д.№9424/2005 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. В. П. от [населено място] срещу Министерство на външните работи иск по чл.225, ал.3 КТ за заплащане на сумата 6980,19 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 05.11.2003 г. до 29.12.2004 г., заедно със законната лихва, считано от 07.11.2005 г. до окончателното й изплащане и вместо искът е уважен за посочената сума, ведно с лихвата от 07.11.2005 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 463,42 лева. В останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че искът по чл.225, ал.3 КТ е доказан по основание. Прието е също така, че в процесния случай е неприложима разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ. СГС се е позовал на решение №677/15.10.2010 г. по гр.д.№1302/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, както и на указанията дадени с отменителното касационно решение №590/08.10.2010 г. по гр.д.№1808/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.294, ал.1, изр.2 ГПК. Въз основа на това и данните от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза намира, че на ищцата се дължи сумата 6980,19 лева, заедно с претендираната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на посочената сума.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по материалноправния въпрос “Как следва да се определи размерът на обезщетението за недопускане до работа при прилагането на постановленията на М. с. за заплатите в бюджетните организации и дейности за всяка бюджетна година, в които са дадени минимални и максимални граници на възнагражденията за всяка отделна длъжност – въз основа на началния, средния и максималния размер на възнагражденията, посочени в постановленията ?”. Сочи се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл.290, като се визира решение №498/30.6.2010 г. по гр.д.№451/2009 г. на ВКС, ІV г.о. По този въпрос се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Като процесуалноправен въпрос поставен във въззивното решение, се сочи такъв свързан със задължението на съда да обсъди релевантните за делото доказателства и възражения на страните и по специално със задължението на съда да назначи експертиза, когато има направено такова искане от страната. По този въпрос се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответницата по касация Е. В. П., посредством процесуалния си представител – адв. В., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двата поставени въпроса.
Представеното към изложението касационно решение №498/30.6.2010 г. по гр.д.№451/2009 г. на ВКС, ІV г.о., не дава отговор на въпроса за изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.3 КТ, различен от този, който е даден в обжалваното решение.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не отговаря на приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието му представлява навеждане на довод, от който може да се извлече касационно оплакване свързан с основанията на чл.281, т.3 ГПК, който обаче следва да бъде разгледан, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски в размер на 600 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №694/09.02.2011 г. по гр.д.№11595/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-Г състав, по касационна жалба, вх.№32123/11.4.2011 г., подадена от М. на в. р.
ОСЪЖДА М. НА В. Р. – [населено място], [улица], да заплати на Е. В. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок , вх., ет., ап., деловодни разноски в размер на 600/шестстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: