О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 15.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1044/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. С. – процесуален представител на ищеца Г. М. Д., против въззивно решение №285/01.6.2011 г. по гр.д.№437/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №425/08.3.2011 г. по гр.д.№11736/2010 г. в частта, с която родителските права върху непълнолетното дете на страните К. са възложени на майката, на бащата е определен режим на лични контакти с детето и той е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за него в размер на 100 лева, със законната лихва върху всяка просрочена сума до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.
Въззивната инстанция е приела, че по подходящо за непълнолетното детето е родителските права върху него да бъдат предоставени на майката, като се определи подходящ режим на лични контакти с бащата, а последният да заплаща издръжка зна детето в размер на 100 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че изводите на въззивната инстанция относно предоставянето на родителските права на майката, режимът на лични контакти на детето с бащата и размерът на издръжката, която той трябва да заплаща са в противоречие с ППВС №1/12.11.1974 г. по гр.д.№3/1974 г. Навежда се довод, че не е отчетено обстоятелството, че и двамата родители не полагат лично грижи за детето, а същото се възпитава и отглежда от своите прародители, които живеят в [населено място], от социалният доклад се установява, че за него се полагат необходимите грижи, а за детето това е обичайната семейна среда. Сочи се, че неправилно съдът е счел, че поради по – ниската възраст на прародителите по майчина линия, следва детето да бъде настанено при тях.
Освен изложеното се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с решение от 09.10.2008 г. по гр.д.№486/2008 г. на ОС-София.
Въз основа на посочените съдебни актове се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, тъй като са налице изменени неблагоприятни за детето обстоятелства, свързани с отглеждането и възпитанието му и заобикалящата го в дома на майката следа към месец април 2007 г., и поради това родителските права следва да се упражняват от бащата, при когото то е живяло фактически през последните 18 месеца, без да се проявяват сътресения при неговото отглеждане, възпитание и обучение.
Ответницата по касация – Д. М. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Т., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответницата по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №285/01.6.2011 г. по гр.д.№437/2011 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№6614/04.7.2011 г., подадена от адв. С. – процесуален представител на ищеца Г. М. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: