О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 26.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №816/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. М. – процесуален представител на Д. М. Л. от [населено място], област П., против въззивно решение №124/11.3.2011 г. по гр.д.№42/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №2082/19.11.2010 г. по гр.д.№5063/2010 г. по описа на Плевенския районен съд, ІІ-ри граждански състав, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Л. от [населено място], област П., против Р. и. на о. – П., иск за отмяна на заповед №409/21.5.2010 г. на Н. на р. и. на о. – П..
Въззивната инстанция е приела, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна, тъй като посочените нарушения са доказани, както и, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени разпоредбите на чл.194, ал.1 КТ, както и че наложеното наказание е съобразено с броя е тежестта на извършените от ищеца дисциплинарни нарушения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивната инстанция се произнесла в противоречие с разпоредбата на чл.194 КТ и с практиката на съдилищата, като се сочат и представят решение №1506/10.12.1999 г. по гр.д.№408/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., и решение №432/25.3.2002 г. по гр.д.№795/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. Освен това се твърди, че окръжният съд се е произнесъл в противоречие с императивната разпоредба на чл.189 КТ, която предвижда, че при определяне на дисциплинарното наказание и преди неговото налагане, работодателят е длъжен да вземе предвид тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на служителя, както и на приеме обясненията, събере и оцени посочените в тях доказателства. Сочи се, че след като окръжният съд е установил, че към момента на връчване на процесната заповед, част от констатираните нарушения са отстранени, в същото време е прието, че “независимо от отстраняването им, тъй като това е станало след образуване на дисциплинарното производство, не можело да се приеме, че нарушенията не са били налице” Поради това се твърди, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС по решение №1440/03.10.2005 г. по гр.д.№974/2003 г. на ІІІ г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация – Р. и. по о. – П., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да е решаващи за изхода от спора, а се свежда до излагане на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №124/11.3.2011 г. по гр.д.№42/2011 г. по описа на Плевенския окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, по касационна жалба, вх.№3830/18.4.2011 г., подадена от адв. М. М. – процесуален представител на Д. М. Л. от [населено място], област П.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: