3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1423
София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №509/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Р. – процесуални представители на Ж. “Б. х.” – С., против въззивно решение от 17.11.2010 г. по гр.д.№3540/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ г.о.
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 17.7.2009 г. по гр.д.№11507/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 41 състав, с което е отхвърлен предявеният от Ж. “Б. х.”- С., против В. Г. Д. от [населено място], иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата 6000 лева. Софийският градски съд е приел, че макар и собственик на процесния имот до снабдяване на всички член- кооператори с нотариални актове за отделните обекти, Ж. не може да пропусне ползи от ползването без основание за отделните обекти, тъй като след построяването им те могат да се ползват от член-кооператорите и това тяхно право е защитено от чл.38а ЗЖСК. Съдът е стигнал до извод, че в случая по силата на членственото си правоотношение ползи са пропуснали членовете – кооператори, за които е предназначен конкретния имот, съгласно разпределителния протокол, въпреки, че все още не са собственици на имота. Освен това въззивната инстанция е изложила мотиви, от които е видно, че процесният имот не е въведен в експлоатация с акт – обр.16, като е налице и забрана за ползването му, така, че ищецът не би могъл да реализира правомерно облага от имота, за да търси възстановяване на стойността на обедняването си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че жалбата повдига пред ВКС спор по въпрос, разрешаващ и уреждащ съществен материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на ЗЖСК, ЗС, ЗК, ЗУТ и ЗЗД, относно това може ли собственикът на апартамент – Ж. да пропусне ползи от ползването без основание на отделни обекти. Сочи се, че в конкретния случай въззивната инстанция приема, че искът по чл.69 ЗЗД е неоснователен, тъй като Ж., не може да пропусне ползи от ползването на недвижим имот, че собствеността на Ж. върху процесния имот не била доказана. Излага се, че тези изводи в основата на конструкцията на мотивите на съдебното решение е дълбоко погрешен по своята правна природа, а разрешеният в обжалваното решение материалноправен и процесуалноправен въпрос е съществен, защото се отнася до точното прилагане на чл.59 ЗЗД, а от друга страна се разрешава противоречиво от съдилищата, като то противоречи частично както на практиката на Н., така и на практиката на останалите съдилища. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК и се прилагат решения на ВКС, СГС и СРС. Твърди се, че третото лице – помагач [фирма], не е бил редовно представляван, защото не е бил уведомен за съдебните заседания, а освен това е бил обявен в несъстоятелност.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация В. Г. Д., чрез процесуалния си представител – адв. М., е депозирала отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Зададеният въпрос – “Може ли собственикът на апартамент – Ж., да пропусне ползи от ползването без основание на отделни обекти ?” е формулиран бланкетно. Освен това въпросът е изваден от контекста на изводите на въззивната инстанция, най-същественият от които е дали може да се иска обезщетение за пропусната полза от ползването на имот, който не е въведен в експлоатация с акт обр.16 при наличие на забрана за ползването му. Това е релевантния за спора въпрос, който обаче не е поставен в изложението.
Останалата част от изложението съдържа елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично, да бъдат релевантни към спора и да са разгледани от въззивната инстанция.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.11.2010 г. по гр.д.№3540/2007 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ г.о., по касационна жалба, вх.№94515/29.12.2010 г., подадена от адвокат Р. – процесуален представител на Ж.“Б. х.” – С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: