О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1589
София, 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №740/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. Р. – процесуален представител на ищеца С. Я. Х. от [населено място], област Х., против въззивно решение №83/21.02.2011 г. по гр.д.№250/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №122/30.12.2009 г. по гр.д.№45/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта с която са С. В. А. и А. В. А. са осъдени да заплатят на С. Я. Х. сумата 47646,60, представляваща стойността на вложени средства за ремонт на жилищна сграда, подробно описана в решението, както и сумата 1200 лева – представляваща стойността на движими вещи, подробно описани в решението, ведно със законната лихва върху посочените суми и деловодни разноски, и исковете за посочените суми са отхвърлени.
С обжалваното решение съдът е приел, че претенциите са неоснователни като са обсъдени събраните по делото доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивната инстанция се произнесла по съществен процесуалноправен въпрос , който е от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и се свежда до допустимостта на установяване размера на предявения иск с правно основание чл.79 ЗЗД посредством съдебна експертиза. Сочат се четири решения, от които две на ВС и две на ВКС. Сочи се, че едно от решаващите съображения на П. да отхвърли исковете е недоказаността им по размер и затова защото експертизата не била надлежно доказателство за установяване на този размер.
Ответниците по касация С. В. А. и А. В. А., са депозирали посредством процесуалния си представител – адв. К., отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Така поставения въпрос сам по себе си е ирелевантен за спора, тъй като в нито един момент не е бил спорен въпроса за размера на предявените искове. Разгледан обаче в контекста на пояснението към него в изложението поставеният въпрос представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281 ГПК за порок на въззивното решение в резултат на негов извод за това, че искът не би могъл да се доказва със съдебна експертиза.
Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос представлява касационно оплакване, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №83/21.02.2011 г. по гр.д.№250/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, по касационна жалба, вх.№2155/05.4.2011 г., подадена от адв. М. Р. – процесуален представител на ищеца С. Я. Х. от [населено място], област Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: