3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1458
София, 21.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №319/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. – процесуален представител на ищеца Й. Д. А. от [населено място], против въззивно решение №217/27.10.2010 г. по гр.д.№513/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №399/06.7.2010 г. по гр.д.№1456/2010 г. по описа на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Й. Д. А. от [населено място] против [фирма] – Шумен, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца се твърди, че са налице посочените в чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК изискуеми се условия за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че обжалваното решение е постановено по въззивна жалба срещу решение на Шуменския районен съд, с което исковете са отхвърлени, както и че обжалваемия интерес е в размер на 5254,75 лева, поради което е налице критерият по чл.280, ал.2 ГПК. Излага се, че въззивната инстанция при постановяване на решението си не е приложила разпоредбата на чл.12 ГПК в тази връзка и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.281, т.3 ГПК, като в тази връзка се прилагат решения. Моли се да се даде ход на касационната жалба.
Ответникът по касация – [фирма] – Шумен, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Те не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представляват дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане само общи изрази, свързани с хронологията на спора и посочване на решения на ВКС и други съдилища. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 120 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №217/27.10.2010 г. по гр.д.№513/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд по касационна жалба, вх.№11701/15.12.2010 г., подадена от адв. К. – процесуален представител на ищеца Й. Д. А. от [населено място].
ОСЪЖДА Й. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], да заплати на [фирма] – [населено място], пл.”В.” № , деловодни разноски в размер на 120/сто и двадесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: