О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 26.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №802/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. К. Г. – процесуален представител на ищеца И. М. Т. от [населено място], [община], област С., и от ответницата по исковата молба Л. И. Т. от [населено място], област С., приподписано от адв. Н. Д., против въззивно решение №307/07.01.2011 г. по гр.д.№501/2010 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Ищецът обжалва въззивното решение в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак и в частта, с която е осъден да заплаща на бившата си съпруга издръжка в размер на 100 лева, както и за разноските.
Ответницата по исковата молба обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първата инстанция, в частта, с която е отхвърлен искът й за издръжка за разликата от 100 лева до 500 лева.
С обжалваното решение въззивната инстанция е обявила за виновен за разстройството на брачните отношения между съпрузите И. М. Т. и Л. И. Т., мъжа, осъдила е последния да заплаща на бившата си съпруга по 100 лева месечна издръжка и 210 лева разноски по делото. Решението в останалата обжалвана част за издръжката, за разликата от 100 лева до 500 лева е потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на ищеца И. Т. се поставят следните въпроси:
1. При очевидното задължение по чл.16 СК/отм./ на съпрузите да живеят съвместно, следва ли мъжът и жената да се следват взаимно, да определят семейното местожителство и жилище при взаимно разбирателство ?;
2. Следва ли съпругата да отиде да живее при съпруга си в неговото собствено жилище при положение, че тя самата няма жилище, а в жилището на сина и няма фактически място за семейството ?;
3. Може ли единият съпруг да иска невъзможното да следва съпругата си/съпруга си/ при положение, че съпругата му няма собствено жилище ?;
4. Кой се отклонява необосновано от съвместно съпружеско съжителство и по този начин има антибрачно поведение ?;
5. При очевидна фактическа и правна невъзможност на единия съпруг да осигури жилище за нуждите на семейството, трябва ли другият съпруг, който има такава възможност, изрично да кани другия съпруг да живее в жилището му или такава покана не е необходима, защото то се подразбира от самия брак и от естеството на брачната връзка ?;
Поставят се и други въпроси от подобен характер относно вината за разстройството на брака.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ответницата по исковата молба, инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че липсва съдебна практика по този род дела(касателно месечният размер на издръжката) и се иска допускане на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.280, ал.-1, т.3 ГПК.
Всеки от касационните жалбоподатели е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговорите на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими с оглед изискванията на чл.чл.285 и 286 ГПК.
За да се произнесе по тяхната допустимост съдът съобрази следното:
По поставените от касационния жалбоподател И. Т. въпроси.
Въпросът за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и постановяване на съдебно решение по този въпрос се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. Поради това практиката по тях не може да бъде унифицирана и допускане до касационно обжалване на въззивното решение по въпроса свързан с вината не следва да се допусне. Потвърждение за това са и поставените от касатора въпроси, които са строго специфични за конкретния случай.
По поставения от касационната жалбоподателка Л. Т. въпрос за месечния размер на издръжката.
Размерът на дължимата издръжка, независимо кой на кого я дължи, се обуславя от конкретната фактическа обстановка и от доказателствата за нейното установяване. Преценката на решаващия съд е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с установените по конкретното дело фактически обстоятелства, при обсъждането на които съдът формира вътрешното си убеждение. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е преценка, която може да извърши в касационното производство само ако обжалването бъде допуснато. Тази преценка не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване.
Ето защо въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по двете касационни жалби.
С оглед изхода от спора разноски не следва да се присъжда, като всяка от страните понесе направените от нея разноски за настоящото производство.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №307/07.01.2011 г. по гр.д.№501/2010 г. по описа на Смолянския окръжен съд, касационна жалба, вх.№747/15.02.2011 г., подадена от адв. К. Г. – процесуален представителна ищеца И. М. Т., и по касационна жалба, вх№773/16.02.2011 г., подадена от Л. И. Т., приподписана от адв. Н. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: