ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
София, 10.01.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 398 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител на [фирма] В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 15.ХІІ.2010г. по в.гр.д. № 2287/2010г.
Ответникът по касационната жалба К. М. М. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на В. от 13.VІІ.2010г. по гр.д. № 3081/2010г., с което са уважени предявените от К. М.М. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „експерт продажби”, а по длъжностна характеристика „мениджър собствени имоти/експерт продажби”, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ е незаконно. Заповедта за това е подписана от трето за дружеството лице, което е в нарушение на правилата на КТ, недопускащи делегиране на работодателски правомощия в хипотезата в случая. Ответникът, чиято е била тежестта, не е доказал с оглед оспорването от ищеца на представените писмени доказателства, че на 06. и 07.І.2010г. двамата управители на дружеството са взели решения за констатиране намаляване обема на работа и за намаляване на щатната численост, в т.ч. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца без спазване на предизвестието. Иначе би било при установяване от ответника, че тези решения са взети на посочените дати, тъй като тогава пълномощникът – третото лице щял да действа не като лице, упражняващо работодателска власт по делегация /самостоятелно формиращ воля относно основните въпроси по прекратяването/, а като представител на лицата, упражняващи работодателската власт. Действията на третото лице не са санирани с декларацията за потвърждаване от 11.І.2010г., тъй като, от една страна, няма данни относно датата на декларацията, а от друга – защото не може да се санират действия на представител при налична забрана за делегиране на правомощия. Не е била налице и хипотезата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ – отрицателният финансов резултат в периода 2006 – 2009г. не е тъждествен с понятието намаляване обема на работа, финансовата загуба е с най-висок размер през 2007г. в сравнение с тази през 2009г., няма данни за намаляване обема на работа, което да е засегнало и изпълняваната от ищеца трудова функция по начин, че да се наложи уволнението му.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че съдът се произнесъл по същественият въпрос, касаещ делегирането на права от работодателя по КТ при упражняване на работодателската му власт, реалното настъпване на обективния факт – намаляване обема на работа, вземане на решение за това от компетентен орган в дружеството, обстоятелството, дали обемът на работа действително е намалял, както и правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при наличие на основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ, в противоречие със съдебната практика, обективирана в четири решения на различни съдилища, който въпрос бил и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения защо касаторът не споделя извода за липса на предварително надлежно формирана воля за уволнение на ищеца преди изтичане на срока на предизвестието, подписано от двамата управители на дружеството и връчено на 07.І.2010г., в което се съдържа и изявление за приложение на чл.220 ал.1 и ал.2 от КТ при неспазването на срока; приложено било решение от 07.І.2010г., подписано от двамата управители, за уволнението на ищеца и за основанието за това; упълномощаването на третото лице било извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите на управителите; налице била ясно формирана воля на работодателя за уволнението на ищеца; представени били доказателства за реално намаляване обема на работа в дружеството.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая касаторът не е формулирал по посочения начин въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили изводите му по разглеждания спор. Сочените в изложението като такива – реално настъпване на намаляване обема на работа и вземане на решение от компетентен орган за намаляване обема на работа – не са правни, а фактически въпроси. По въпроса за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при наличие на основанието по чл.328 ал1 т.3 от КТ въззивният съд не се е произнесъл с оглед приетото в атакуваното решение, че в случая не е установено наличието на това основание за уволнение. Не е релевиран и въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, довело до извода му за извършване на уволнението от лице, неразполагащо с работодателска правоспособност. В изложението се съдържа виждането на касатора за установена с представените доказателства законност на уволнението, но това представлява твърдение за необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, което се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е невъзможна преценката от касационния съд за наличието и на твърдяните допълнителни такива – противоречива практика по разрешените от въззивния съд правни въпроси или значението им за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, № 1565 от 15.ХІІ.2010г. по гр.д. № 2287/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: