О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 01.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 419 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. М. от [населено място], приподписана от адв. Д. М., против въззивното решение без номер от 5 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3180 по описа на Софийския градски съд за 2007 г., с което е оставено в сила решение без номер от 17 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 3801 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като съдът не е обсъдил заключението на тройната експертиза по смисъла на чл. 202 ГПК, съпоставяйки я с единичната; не е изследвано достатъчно задълбочено волята на завещателя съпоставена с поведението и отношението на получилата завещанието към него; не е изяснено кога завещанието е извършено, защото по време, когато евентуално то е извършено, ответницата е демонстрирала неблагодарност, изразяваща се в неглижиране проблемите на благодетеля си; не е налице основание завещателят да изрази завещателно разпореждане с цялото си имущество; с това си действие завещателят е променил реда на законните наследници, без да е налице мотивация; не се установява по тази причина да е налице разумна воля на завещателя; независимо кога е датирано, завещанието би могло да е написано непосредствено преди смъртта на завещателя, когато той е бил тежко болен и изолиран и е могъл да направи всичко поради липса на всякаква воля, което се потвърждава и от усвояването на завещанието относно правата още в дните на траур. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – решението е необосновано, защото съдът не е обсъдил заключението на тройната експертиза съпоставяйки я с единичната; съдът не е изследвал достатъчно задълбочено волята на завещателя, съпоставена с поведението и отношението на ответницата към него, не е изяснено и противоречието в правните действия на завещателя относно завещанието и кога по време то е извършено; съдът не е обсъдил всички факти в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Ответницата М. Т. П. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решения на въззивен съд, подлежащи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решенията си въззивният съд приел, че завещанието с дата 1 септември 2003 г. от името на В. М. в полза на ответницата П. е написано и подписано от него; не са събрани доказателства, от които да се установява, че завещателят В. М. е имал заболяване, водещо до невъзможност към момента на изготвяне на завещанието да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; изразената от вещите лица хипотетична възможност, че по принцип при мозъчен инсулт могат да настъпят психиатрични смущения, които да повлияят върху способността на лицето да действа разумно, не е подкрепена от медицинска документация и други доказателства за психиатрични смушения; недопустимо е само на базата на вероятност за настъпване на психиатрични смущения съдът да прави извод за наличие на такива.
Касаторът поддържа като основание за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаване на правен въпрос, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
След като съобрази изложените от касатора съображения и дадените от въззивния съд разрешения, касационният съд приема, че атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради липсата на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото – така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В разглеждания случай касаторът е изложил недоволството си от изводите на въззивния съд, който не е споделил неговите твърдения по претенцията му за унищожаемост на стореното завещателно разпореждане по чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН и без да засяга другия предявен иск – този за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. “б” ЗН. Изложените съображения изцяло следва да се квалифицират като касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – твърди се липса на обсъждане и съпоставка на експертизите, недостатъчна задълбоченост при изследване волята на завещателя, необсъждане на всички факти в съвкупност и взаимовръзка. Твърдените процесуални нарушения биха могли да станат предмет на разглеждане от касационния съд едва в случай на допускане на касационното обжалване. По решаващите изводи на съда, обусловили изхода на спора, а именно – завещателното разпореждане е съответно на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН и вероятността за настъпване на психиатрични смущения, без наличието на представени доказателства за такива, сама по себе си не би могла да обоснове липсата на способност за завещаване, касаторът не е поставил правен въпрос по посочените критерии. Допълнително следва да се отбележи, че твърдението за незаслужено и немотивирано предпочитание във връзка с липсата на заслуги на ответницата по отношение на завещателя (и доколкото това изобщо може да се вмести в поддържаните с исковата молба основания), е въведено като твърдение едва във въззивната жалба и не е било разгледано от въззивния съд, поради което и не може да се твърди, че е налице въпрос, включен в предмета на делото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 5 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 3180 по описа на Софийския градски съд за 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: