О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
София, 16.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №520/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Районен съд – Чирпан, против въззивно решение №6/10.01.2011 г. по гр.д.№687/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, т.о.
С обжалваното решение е отменено решение №75/29.6.2006 г. по гр.д.№30/2003 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, т.о., и Районен съд – Чирпан е осъден да заплати на [фирма] – П. сумата от 25100 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2003 г., представляваща част от размера на претърпени имуществени вреди следствие издаването на 30.01.1998 г. на невярно удостоверение, че върху находящите се в [населено място] имоти собственост на [фирма] – [населено място], няма наложени ипотеки както и разноски в размер на в размер на 2918 лева.
Въззивната инстанция е приела, че в процесния случай са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Като решаващ извод въззивната инстанция е приела, че е налице издадено удостоверение за липса на тежести на процесния имот, същото е издадено от Районен съд – Чирпан, подписано е от съдия и е без значение факта, че трите имена на съдията са неизвестни, при условие, че от съдържанието му е несъмнено, че той го е издал в качеството си съдия при Чирпанския районен съд. Съдът е стигнал до този извод, обосновавайки се с гаранционно – обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД, че за същата по отношение на пострадалия не е необходимо индивидуализация на служителя, на когото е възложена работата, а е достатъчно да се установи, че увреждането е настъпило по повод изпълнение на възложена работа.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантен материалноправен въпрос се сочи – “При положение, че не е установено конкретно лицето причинило вредата, което е действало за определено предприятие, учреждение или институция, възможно ли е да е налице гаранционно-обезпечителната функция на безвиновната отговорност по смисъла на чл.49 ЗЗД, след като не е установен прекия причинител на вредата и дали на същия е била възложена функцията по силата на заповед и на самия закон, а оттук и възможността да се определи наличието или на виновно и противоправно действие от негова страна ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация – М. на п., също е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговорите на ответниците по касация
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответниците по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Т. от касационния жалбоподател – ответник по исковата молба, материалноправен въпрос е съществен, но за него не се налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В. решение по поставения въпрос е постановено в съответствие с т.3 от ППВС №9/25.12.1961 г. съгласно която, ако не може да се установи лицето, което е причинило вредата, но е доказано, че тя е причинена от лице, за което ответникът по чл.49 ЗЗД отговаря, това не е пречка съдът да уважи посочения иск.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по този въпрос.
По делото е постъпила и частна жалба срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист. По същата ВКС не е компетентен, тъй като разпореждането от 18.01.2011 г., а не от 13.01.2011 г., е постановено от Старозагорския окръжен съд. Поради това компетентен да се произнесе по частната жалба е Пловдивския апелативен съд, на който делото следва да бъде изпратено.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №6/10.01.2011 г. по гр.д.№687/2010 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, т.о.
Определението е окончателно.
ИЗПРАЩА делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по частна жалба, вх.№09.02.2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: