О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 382 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. В. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. С., против въззивното решение без номер от 23 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 697 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г., с което е отменено решение № 459 от 3 август 2010 г., постановено по гр.д. № 1643 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2010 г. в частите му, с които е признато за незаконно уволнението на П. И., И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и Р.и.о.с.в. [населено място] е осъден да заплати на И. сумата от 1586,18 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 12 април – 29 юли 2010 г., ведно със законната лихва от 3 май 2010 г., а в останалата му част до 1920 лева искът е отхвърлен и вместо него исковете на П. И. са отхвърлени, като И. е осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост, защото не са установени правилно релевантните факти, не е извършена съвкупна преценка и анализ на писмените доказателства; неправилно съдът приема, че невръчването на длъжностна характеристика няма отношение към законността на уволнението – нарушение на чл. 66, ал. 5, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 62 КТ; не е изготвено и не е връчено предизвестие, което би дало възможност на работника да представи документи за образование и квалификация – нарушение на чл. 328, ал. 1, т. 6, вр. чл. 326, вр. чл. 62 КТ; работодателят не е уведомил работника за настъпили изменения в изпълняваната от него работа, заповедта не съдържа мотивите, които законът и съдебната практика изискват, за да бъде актът мотивиран, тъй като при липса на ясно формулирани мотиви съдът не разполага с възможност да упражни последващ контрол за законосъобразност; според твърденията на ответника уволнението не е по предложение първо на чл. 328, ал. 1, т. 6, а по предложение второ; в мотивите на съда не се съдържат констатации на правнорелевантни факти за спора, тъй като липсва обосновка защо след въведено ново изискване за образование и точно и добросъвестно изпълнение на работата, вече изпълнението й е невъзможно, тъй като въвеждането на формално изискване за различно образование е самоцелно; съдът не е обсъдил доводите, че всъщност е осъществено съкращаване в щата; последващият контрол върху заповедта е основан на факти, стоящи извън заповедта; съдът не е приел актуализирано копие на регистрационна карта от Бюрото по труда; исканото изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с последващ период е допустимо, включително и в производството пред първата инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението е в противоречие със задължителната практика на ВКС по ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК относно процесуалните задължения на съда за точно установяване на релевантните факти, извършване на съвкупна преценка и анализ на всички писмени доказателства, излагане на мотиви по всички факти, доказателства и доводи от значение за спорното право, допускане на увеличението на иск, който имплицитно се съдържа като основание в спорното право пред първата инстанция, а пред въззивната инстанция се претендира увеличението му с оглед нов релевантен период, за който се дължи обезщетение; касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при положение, че преди уволнението работодателят е утвърдил нова длъжностна характеристика, която не е връчил на работника; може ли да се приложи законосъобразно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ без работодателя да връчи предизвестие или покана на работника да представи доказателства дали отговаря на въведените нови изисквания за образование и професионална квалификация; неясните мотиви на обжалваната заповед за прекратяване на трудовия договор могат ли законосъобразно да обосноват извода на въззивния съд за “относително мотивирана” заповед или в случая изводът, който е следвало да се направи, е за пълна липса на мотиви; нарушени ли са процесуални правила от въззивния съд, след като въззивният съд не е допуснал ново доказателство, което е от съществено значение за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – карта за регистрация към Бюрото по труда, чието съдържание текущо се актуализира със записи на нововъзникнали факти за първи път в делото пред въззивната инстанция; съществено нарушение ли е на процесуалните правила от въззивния съд недопуснатото увеличение на иска за нов период, необхванат от решението на първата инстанция. Представят се множество съдебни актове както по чл. 290 и сл. ГПК, така и по отменения процесуален ред, на ВКС и апелативен съд. Поставя се и искането решението да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Р.и.о.с.в. [населено място], представлявана от директора Л. Н. К., чрез юрисконсулт Ц. Д., в отговор на касационните жалби по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква подробни доводи за неоснователността на жалбата.
С въззивното решение съдът приел, че не е налице незаконно уволнение – заповедта е относително мотивирана, спазена е писмената форма, издадена е от компетентен орган в кръга на компетентността му и е спазена изцяло процедурата по издаването й; налице е второто основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и настъпилото по време на съществуващото трудово правоотношение изискване досежно необходимата квалификация за заемане на длъжността е установено от доказателствата по делото – двете длъжности “главен специалист “автотранспорт” и “главен специалист “автомонтьор” са напълно идентични по основните си функции и задължения, като по втората характеристика е променено изискването за професионалната квалификация за заемане на длъжността при средно образование, идентично с изискваното по предходната длъжностна характеристика; в преценката на съдебния контрол не следва да се включи наличието на условия, обусловили необходимостта от промени в изискванията за необходимата квалификация; задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ няма отношение към законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, защото предмет на установяване е притежавал ли е служителят изискващата се за длъжността квалификация, поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Въззивният съд е оставил без уважение искането на касатора за изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ с присъединяване на претенция и за периода 29 юли 2010 г. до 12 октомври 2010 г.
Касаторът поддържа всички основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК – разрешаване на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
След като прецени наведените основания и дадените от въззивния съд разрешения, касационният съд приема, че по поставените от касатора правни въпроси касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На първо място се сочи, че е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК във връзка със задължението на съда да извърши пълна преценка на всички доказателства по делото и излагане на мотиви. Поставеният проблем вероятно е във връзка с изложеното в касационната жалба твърдение, че в мотивите на съда липсва обосновка защо след въведено ново изискване за образование и точно и добросъвестно изпълнение на работата, вече изпълнението й е невъзможно, тъй като въвеждането на формално изискване за различно образование е самоцелно, както и че всъщност е осъществено съкращаване в щата. Първата група твърдения на касатора са във връзка с факти, неотносими по спора, предвид основанието, на което е осъществено прекратяването на трудовото правоотношение и обективния характер на наличието или липсата на съответната професионална квалификация, за която е без значение добросъвестното изпълнение на професионалните задължения. В атакуваното решение съдът е посочил защо приема, че е осъществено именно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в атакуваната заповед, което е направило ненужно обсъждането на твърдението на ищеца за осъществено съкращаване в щата. Като цяло, всички относими към спора факти и обстоятелства, както и свързаните с тях представени доказателства, са обсъдени от съда и са изложени съответните мотиви, което води до извода, че липсва основание за допускане на касационното обжалване по поставения проблем на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения проблем за осъществено от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила мотиви ще бъдат изложени по-долу.
По първия поставен материалноправен въпрос във връзка с невръчената длъжностна характеристика на касатора, даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика. Така в решение № 215 по гр.д. № 166 за 2009 г. на ІV ГО и решение № 800 по гр.д. № 776 за 2009 г. на ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, се приема, че обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение, както е прието и в атакуваното решение.
Разрешаването на втория поставен материалноправен въпрос по възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено без връчване на предизвестие или покана към работника да представи доказателства дали отговаря на въведените нови изисквания, не е обусловило изхода на спора. Макар да е вярно, че касаторът го е посочил като порок на осъщественото прекратяване още с исковата молба, нито първоинстанционния, нито въззивния съд са изложили съображения по този довод на касатора. В този случай, предмет на тълкуване от ВКС би могъл да бъде процесуалноправен въпрос във връзка с липсата на произнасяне по посочения порок, но подобен въпрос не е зададен.
Третият поставен правен въпрос е във връзка с твърдението на касатора за липса на мотиви и приетата от съда “относителна” мотивировка на заповедта. К. съд приема, че поставеният въпрос не е обусловил изхода на спора. Независимо от обстоятелството, че въззивният съд я е квалифицирал по посочения начин, той е приел заповедта за законосъобразна. Този втори извод е правилен, при следното уточнение – следва да се приеме, че заповедта е напълно мотивирана. От нея става ясно какво е основанието на работодателя да предприеме прекратяването на трудовото правоотношение, още повече, че самата заповед препраща към други документи, съдържащи всички изисквания за заеманата длъжност. Въпрос във връзка със задължението на работодателя към заповедта за уволнение да представи и документите, към които заповедта препраща, не се поставя от касатора, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Последните два процесуалноправни въпроса – за нарушението на процесуалните правила в случай, че пред въззивния съд е представен документ във връзка с искано увеличение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК за нов период, но искането е оставено без уважение и документът не е приет, които въпроси са поставени и в контекста на нарушаване на задължителната съдебна практика – ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК, предвид изложените съображения за липса на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, макар и обусловили разрешението на въззивния съд, не следва да се поставят на преценка, тъй като дори и да е допуснато твърдяното от касатора нарушение, неоснователността на иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, прави безпредметно произнасянето на касационния съд по обусловения иск.
Ответникът претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което му се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и е в размер на 240 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 23 декември 2010 г., постановено по в.гр.д. № 697 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2010 г.
ОСЪЖДА П. В. И., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5, ап. 14, да заплати на Р.и.о.с.в.[населено място], представлявана от директора Л. Н. К., сумата от 240,00 (двеста и четиридесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: